— Мамути! — избухна гномът.
— Добре — въздъхна Кли-кли. — Един мамут скочи над оградата… Втори мамут скочи над оградата… Трети мамут скочи над оградата… Четвърти мамут скочи над оградата…
Халас отново застена.
— Двайсет и пети мамут скочи над оградата — продължаваше междувременно Кли-кли. — Дваааа-айсет и седми… мамут скочи… а-а-а-а… оградата…
Явно гоблинът все пак се умори да брои стадото космати слонове.
— Трийсети мамут скочи над оградата. Ой! — в стаята настъпи тишина, а след това тъжен гоблински гласец каза: — Това беше.
— Какво има? Свършиха ли? — изскърца със зъби Халас.
— Не — въздъхна Кли-кли. — Той счупи крак.
— Кой?!
— Мамутът, разбира се.
— Как?!
— Как-как… Скочи над оградата и се приземи накриво, така го счупи — невъзмутимо отвърна гоблинът.
— А-а-а-а! — нещо прелетя над мен и Кли-кли уплашено изписка.
— Защо хвърляш обувки, Халас? — възмути се шутът.
— Затова! Ако не млъкнеш, ще нощуваш в коридора!
Кли-кли въздъхна, повъртя се на пода и утихна. По някаква причина изобщо не се съмнявах, че е замислил някакъв номер. Но минутите минаваха, а Кли-кли не издаваше нито звук.
Най-накрая все пак заспах, дали защото натрупаната през деня умора си каза думата или защото похъркването на заспалия гоблин ми подейства като приспивна песен…
Напуснахме замъка на Алгерт Дали на разсъмване, когато пробуждащото се слънце обагри края на небосвода в бледорозови тонове. Кли-кли отчаяно се прозяваше, мърмореше сънено и заплашваше да падне от седлото на Перце, ако някой не го подпира.
Милорд Алгерт Дали заедно със съпругата и дъщеря си лично излезе да ни изпрати в този ранен час и да ни пожелае късмет. Тук беше и Оро Хабсбърг. Не знам какво бяха казали на графа Миралисса и Алистан Маркауз, но ни дадоха ескорт от четиридесет ездачи под командването на някой си милорд Фернан, който се оказа извънбрачен син на Алгерт Дали. В Граничната зона, както ми каза Кли-кли, отношението към копелетата било съвсем различно от това, което е във Валиостр. Стига само да е добър воин, каква кръв тече във вените му е подробност. Фернан се оказа три години по-възрастен от лейди Алиа. Приличаше на баща си — не много висок и доста набит.
Като капак на всичко, милорд Алгерт щедро разтвори вратите на оръжейната си за нас. Трима оръжейници светкавично подбраха подходящи брони за Халас, Делер, Алистан Маркауз, Фенерджията и Мармота. Сега целият ни отряд се чувстваше по-защитен, въпреки че сегашните доспехи не можеха да се сравняват с онези, потънали на дъното на Черната река заедно с ферибота. Фенерджията допълнително получи личен подарък от графа — кинжал със скъпа дръжка.
Воините на Фернан трябваше да ни придружат до замъка, в който беше разположен голям гарнизон в случай на внезапна атака от Заграбия. Този замък беше последната крепост на хората, след него започваше Заграбия, където нито един разумен воин от Граничната зона нямаше да стъпи без основателна причина.
Пътят ни минаваше през иглолистни гори, ромолящи реки и укрепени селца. Три пъти отрядът ни беше поздравяван от наблюдателни кули, още пет пъти попадахме на патрулиращи воини.
Граничната зона кипеше, воините говореха, че напоследък орките в Златната гора са се активизирали.
— Този месец два пъти нападаха села, мастер Фенерджия — почтително обясняваше на Мумр един от воините. — И отряда от Граничния хребет добре подредиха. Преди не е било такова нещо, орки виждахме веднъж на шест месеца, и то само отдалече, а сега ни пробват по цялото протежение на границата, търсят слабости. Казват, че Ръката събирал армия и мечтаел да направи това, което предците му не са успели да направят през Пролетната война.
— Наистина ли ще нападнат? — Мумр, мръщейки се, се намести в седлото. Вчера беше пийнал повечко и сега главата му просто се пръскаше от болка.
— Да нападнат? — воинът се замисли за момент. — Не знам, мастер Фенерджия… Ако се стигне до там, те със сигурност ще опитат, но не и в нашите земи. Ще отидат по на запад, там гората е гъста, гарнизоните са малко, а и, простете ми, че казвам това, но воините на Валиостр в последно време не се напрягат особено. Покрай техните крепости всеки може да се промъкне — и орк, и тълпа Ужасни флейти, ако те изобщо съществуват, разбира се.
— Да не дава Сагра, но започне ли война, ще трябва да се оправяме само с нашите си мечове — каза друг воин. — Докато основните сили дойдат, докато вие във Валиостр си съберете войската… Колко време ще мине? Аз вече преместих семейството си по-близо до Шамар. По-спокойно е там, столица е все пак.