— А елфите? Нима елфите няма да ви помогнат? — попита Змиорката.
— Елфите? — воинът притеснено погледна към яздещите в началото на колоната тъмни. — Знаете ли какво казва милорд Алгерт за елфите? Казва, че от тях и от техните обещания вече му се повръща.
— Млъкни, Сервин — навъсено каза един от десетниците. — Фернан не харесва, когато започнеш да дрънкаш много.
— Но аз съм прав, Хрюч. Прав съм и ти го знаеш.
— Така да е, но да получа с’каш между ребрата не ми се нрави.
— М-м-м… — започна Змиорката. — На милорд Алгерт нещо не му личеше, че му се повръща от елфите.
— Ха! — възмути се всезнайкото Кли-кли. — Наистина ли мислиш, Змиорка-злиорка, че милорд Дали ще повръща пред всички? Сигурно се е отдръпнал настрана, за да не го види никой. Ох!
Мармота удари лека плесница на гоблина. Кли-кли го погледна обидено и изсумтя.
— Елфите… — неохотно започна десетникът Хрюч. — Те ни обещават много, но кой би могъл да ги разбере тези тъмни? Те не са като нас. А колкото до нашия милорд — вашите спътници бяха негови гости, това обяснява всичко.
— Домът на Черния пламък обеща да изпрати шестстотин воини на нашите граници, но до момента все още никой не е дошъл. Елфи, с една дума — изплю се воинът пред копитата на коня.
На обед отрядът спря в някакво безименно селце. Конете си отпочинаха, а нас ни посрещнаха топло и ни нахраниха, без изобщо да се смутят от толкова гладни гърла. Малката почивка ни се отрази добре и отрядът с нови сили се отправи напред.
— Елхи, елхи, елхи — въздъхна Кли-кли, гледайки тъжно околния пейзаж.
— Какво те смущава толкова много? Да не си очаквал, че Заграбия ще ни посрещне като цъфтяща градина.
Кли-кли презрително изсумтя:
— Гарет, дори не знаеш за какво говориш. Да, в Заграбия растат елхи, но там има и други дървета. Борове, дъбове, лиственици, кленове, златолисти, брези, офики… не могат всички да се изброят.
— Какво тогава са ти влезли в ума тези елхи?
— Не ги обичам, лоши дървета са. Тъмни.
— И в тях някой се крие-е — направи уплашена физиономия Медения.
— Точно така, например Балистан Паргайд с неговата вещица! Сега като изскочат, като закрещят, о-хо-хо-хо! — включи се и Делер.
— Трудно е с вас, глупаците — натъжи се шутът. — Аз им говоря сериозно, а те се лигавят! Този Балистан Паргайд няма да се откаже толкова лесно.
— Голяма работа, тогава ще му натрием носа! — самодоволно каза Халас, намествайки любимата си чанта.
— По-добре да не го срещаме повече, гноме — не се съгласи Змиорката.
— Той няма да посмее, ние сме повече — весело се ухили Халас.
— Но той си има Лафреса, а тя изравнява шансовете. Нали помниш какво направи с ферибота тази вещица?
— Ние пък си имаме Миралисса — разроши си брадата гномът.
— А моят татко е по-силен от твоя — ни в клин, ни в ръкав с противен глас изписка Кли-кли. — Ако аз бях хванал Балистан Паргайд, щях да го ударя в корема!
— И? — попита Мармота.
— И тогава той ще се свие на две — гордо отвърна Кли-кли.
— И какво?
— И тогава ще го ударя по гърба.
— М-м-м? Какъв е смисълът, Кли-кли?
— Тогава той ще се изправи — лукаво отвърна шутът.
— Какъв си садист — похвали го респектиран Делер.
— А после пак ще го ударя в корема! — каза доволният от похвалата на джуджето Кли-кли.
— И той ще се свие — мрачно заключих аз.
— Точно така — захили се Кли-кли, явно си представи каква физиономия ще има графът след такива удари.
— И какъв е смисълът от това, Кли-кли? — без да се обръща, попита яздещият пред нас Меден.
Няколко от близките воини от патрула също се бяха заслушали в разговора.
— Как какъв? Как какъв? — закудкудяка Кли-кли като някоя кокошка, на която току-що са откраднали яйце. — Смисълът е, че ще го ударя по гърба!
— И дълго ли? — полюбопитства Медения.
— Какво дълго? — не разбра въпроса замечталият се Кли-кли.
— Дълго ли ще го биеш така?
— Е, ако го удариш няколко хиляди пъти, тогава от сгъването и разгъването графът просто ще се счупи.
— Само ако преди това не умре от смях! — гръмко се захили Фенерджията.