— Ох, с кого ме е събрала съдбата? — горестно въздъхна Кли-кли, вдигайки скръбен поглед към небето.
Въпреки че бяхме във втората половина на август, според всички закони на природата утрото трябваше да бъде също толкова горещо, колкото и вчерашното. Но за лош късмет времето се влоши и ако не знаех, че е август, щях да реша, че сега сме в края на октомври. Мъгливо и хладно — това бяха определенията, подхождащи за днешния ден. Небето беше изцяло покрито със сиво-лилави купести облаци и аз започнах да се опасявам, че, както и по време на пътуването през Граничната зона, пак ще трябва да яздя под дъжда. Хладният ветрец също не спомагаше за подобряване на настроението. Делер се оплакваше от болки в костите, Халас — от Делер, Кли-кли — и от двамата. Мисля, че няма нужда да обяснявам каква какофония в крайна сметка настана.
— Ето, сега навлизаме в Страната на ручеите, както ние наричаме тази местност — прозя се Сервин, същият, който вчера започна разговора за орките. — В момента се намираме в самия край на обитаемите от хора места. След около четири часа ще сме в Кукувица.
— Кукувица? — повтори Мармота. — Каква Кукувица?
— Това е замъкът, където е разположен гарнизонът.
— А-а-а… И колко сте там?
— Четиристотин, и то ако не броим слугите и магьосниците.
— Магьосници? — подозрително се намръщи Халас. По някаква причина гномът изобщо не понасяше маговете от Ордена.
— Да, мастер гном, точно така. Ние имаме магьосник във всяка крепост. В случай, че се появят оркските шамани.
— Ако оркските шамани се появят, по-добре направо си слагайте погребалните дрехи, вместо да се надявате на тези ваши орденски фокусници! — презрително изсумтя Халас.
— Не говорете така, мастер гном, магьосниците са много нужни! Спомням си, бях в стотицата на милорд Фернан, когато бранехме Пияните ключове, тогава срещу нас се изправи шаман и почти изпрати всички ни в светлината. Ако не беше магьосникът, сега нямаше да разговарям с вас, кълна се в Сагра!
Халас само измърмори нещо под нос и смени темата на разговора.
Ел притича при нас и каза, че Миралисса ме вика. Трябваше да отида с к’лиссанга в челото на отряда. Елфийката разговаряше любезно с Фернан, но като ме забеляза, задържа коня си и попита:
— Гарет, усещаш ли нещо?
— Н-не — отвърнах аз след кратко замисляне. — А какво трябва да усетя, лейди Миралисса?
— Не знам — въздъхна тя. — Ключът мълчи ли?
— Да — след нощта в къщата на Балистан Паргайд творението на джуджетата не даваше признаци на живот.
— Разбираш ли, Гарет, много съм притеснена от внезапното изчезване на Лафреса. Тя не беше в Къртичи замък с Балистан Паргайд, значи е някъде другаде, а и самият граф не се разстрои кой знае колко, когато неговият воин загуби в съда на Сагра.
— Аз също останах с впечатлението, че държи козово асо в ръкава си.
— Козово асо? — тя за миг се замисли. — А, да! Карти… Да, ти си прав, той със сигурност има резервен вариант, в противен случай нямаше да се предаде толкова лесно. Усеща се ръката на тази слугиня на Господаря, затова си и помислих, че след като си настроен към ключа, би трябвало да я усетиш.
— Не, нищо не усещам, лейди Миралисса.
— Жалко — отвърна искрено тя. — Макар че от друга страна, щом не усещаш присъствието й, значи тя е далече.
— Или е близо, но ключът просто не е способен да усети силата й — промълви Еграсса.
На мен повече ми харесваше версията на Миралисса, така се чувствах много по-безопасно.
— Няма да те задържам повече, Гарет — елфийката даде да се разбере, че разговорът ни е приключил.
— Лейди Миралисса, може ли да ви задам един въпрос?
— Слушам те, Гарет.
— Балистан Паргайд е наш враг, той служи на Господаря, а в същото време вие му позволявате свободно да напусне замъка на Алгерт Дали. Защо?
— Не си ли разбрал, че законите в Пограничното кралство са различни от законите във Валиостр? Балистан Паргайд седеше на масата на милорд Алгерт и за да бъде арестуван… Тук са нужни много по-солидни доказателства от нашите думи. Освен това, след съда на Сагра графът имаше право да си тръгне и никой не би могъл да му попречи.
Аз кимнах в отговор на думите й, проклинайки мислено задръстеното Погранично кралство с глупавите му закони.
— За какво си говорихте? — полюбопитства Кли-кли.