— Нищо важно.
Шутът направи недоволна гримаса и поглеждайки притеснено към мрачното небе, попита:
— Знаеш ли, че още днес ще бъдем в Заграбия?
— Днес? А аз, по погрешка, си мислех…
— Трябва да мислиш с главата си, Гарет, а не по погрешка. Ползата ще е два пъти по-голяма, можеш да ми вярваш — отбеляза шутът. — Времето изтича, така че от замъка веднага влизаме в Заграбия, а и нощем да се върви е много по-безопасно.
Гората се разреди, мрачните елхи отстъпиха настрани, пътят зави наляво и отпред се появи голямо село.
— Любезни воини, как е името на това село? — направил сериозна физиономия, попита Кли-кли.
— Кръстопът — отговори Сервин. — Оттук до замъка е един час път.
— А-а-а — проточи Кли-кли, гледайки съсредоточено към далечните къщи.
Фернан вдигна свитата си в юмрук ръка и отрядът спря.
— Какво става? — Мармота вдигна очи от Непобедимия.
— Не знам — отвърнах му аз.
— Странно село — процеди Змиорката, придърпвайки „брата“ и „сестрата“ по-близо до себе си.
— Определено — съгласи се Фенерджията и бързо пристегна лентата на челото си. — Бих казал, че е мно-о-ого странно.
— Какво му е странното? — недоумявах аз.
— Виждаш ли хора?
— Още сме много далече — отвърнах неуверено, шарейки с поглед по далечните къщи.
— Не чак толкова, че да не се виждат хора — възрази Мармота. — Виж — покрай къщите няма никой, на улицата — също, наблюдателните кули — и те са празни. Аз лично не помня нито едно село в тази страна, където на наблюдателните кули да няма стрелци с лък.
Дивият беше прав — на кулите нямаше никого.
— Гарет, ризницата на теб ли е? — притесни се гоблинът.
— Под куртката.
След като се посъветва с десетниците и милорд Алистан, Фернан махна с ръка и отрядът бавно тръгна към селото.
— Дръж арбалета в готовност, Гарет — посъветва ме Делер, докато си слагаше шлема на главата.
Тревогата и напрежението на воините се предадоха и на мен, аз извадих арбалета, изпънах тетивите и заредих болтове. Първият беше обикновен, а вторият — огнен. Делер притисна брадвата с крак към коня си и също зареди арбалета си, който беше поне три пъти по-голям от моя. Някои от воините в отряда направиха същото.
— Да бързаме бавно, момчета. Фернан каза да си отваряме очите на четири — прошепна десетникът Хрюч, когато отрядът влезе в селото.
Правата улица беше пуста и тиха, сякаш всички бяха измрели.
— Защо това селище няма ограда? — попитах аз.
— Няма смисъл, селото е прекалено голямо — отвърна Сервин, като държеше ръката си върху дръжката на меча. — Поддръжката й ще е много трудна, а и Кукувица е съвсем близо до замъка…
— Сервин, Касани, Урч, Едноокия! — прекъсна го Фернан. — Проверете къщите, по двойки.
Воините скочиха от конете и се втурнаха по двойки към къщите от дясната и лявата страна на улицата. Първият от всяка двойка държеше арбалет, а вторият — меч. Мечоносецът се затича към вратата на най-близката къща, удари я с крак и отскочи встрани, пропускайки арбалетчика. От другата страна на улицата се случваше същото. Воините на Пограничното кралство действаха като механичните часовници на джуджетата — прецизно и точно.
Секундите течаха бавно, аз вече започнах да мисля, че момчетата са пропаднали в мазето, толкова дълго ги нямаше. Накрая те излязоха от къщите и се върнаха при нас.
— Никой! — каза воинът от първата двойка.
— При нас също, командире, къщите са празни. Нищо не е пипано или разбито, на масата има ядене, супата отдавна е изстинала.
— Сигурен съм, че и в другите къщи ще е същото, милорд Алистан — извика Медения.
— Може би имат някакъв празник или сватба?
— Никакви празници нямаме сега — каза воин с копие. — А и сватбите не ги правим толкова рано сутрин.
— Орки? — прошепна само с устни Фенерджията.
— Няма начин, Кукувица е съвсем наблизо, Първите никога не биха се осмелили да нападнат село, разположено толкова близо до гарнизона.
— Урч, Касани, проверете вишката! — заповяда Фернан.
Воините се втурнаха да изпълнят заповедта. Вишката беше наблизо, само на десетина ярда от пътя, извисявайки се в началото на полето. Докато го правеха, трима воини на коне не я изпускаха от поглед, стиснали в ръце арбалети. Там горе спокойно можеха да се крият стрелци.