Битката беше свършила, но все още не можех да се отърся от онази безумна треска, която се ражда под звъна на остриетата. Сега заедно с Кли-кли седях на земята близо до Пчеличка и гледах към изпотъпканото поле, осеяно с тела на орки, хора и коне.
— Имаш кръв по лицето.
Кръв? А, да! Когато Халас проби главата на орка със своето оръжие-чудо, май тогава бях опръскан с кръв.
— Не е моя, милорд.
— Ето, избърши се — той беше толкова любезен, че ми подаде чиста кърпа. — Браво, че оцеля, крадецо.
Аз се усмихнах: бях оцелял, но много други нямаха моя късмет. Оркска стрела беше попаднала точно в отвора за очите на Ел и го беше убила на място. Мармота никога повече нямаше да храни Непобедимия. Оркско копие беше пронизало воина от край до край. Боях се, че и Медения нямаше да доживее до сутринта, беше ударен от шаманските мехури и сега лежеше в безсъзнание, на крачка от смъртта. Миралисса опитваше да помогне на него и на още други трима воини, но не се знаеше дали ще успее.
Вторият отряд също се натъкнал на орки, но там Първите били много по-малко, отколкото при нас. Така че Фернан с хората си успял да се справи с тях и да ни дойде на помощ.
— Добре ни подредиха — каза Фернан на Алистан, докато със сила вкарваше меча си в ножницата.
— Колко?
— Осемнайсет мъртви, без да броим двамата ваши воини, милорд. Хасал, колко са ранените?
Лекарят се откъсна от превръзката на ранения мъж.
— Леко — почти всички. Четирима са тежко, като на Сервин ръката му е отрязана и е намушкан в корема. Страхувам се, че няма да преживее нощта, командире.
— А колко орки?
— Никой не ги е броил — направи гримаса Фернан. — Не повече от три десетици.
Тридесет орки срещу двайсет наши. Леко сме се отървали.
— Командире, какво да правим с двамата пленени?! — извика Едноокия.
— Сега ще решим — мрачно каза Фернан.
— Ела, Гарет, да погледаме — скочи на крака Кли-кли.
Лично аз нямах желание да гледам орки. За мен колкото по-бързо ги отпратят в мрака, толкова по-добре.
— Хайде де, нека отидем! — Кли-кли ме задърпа за ръката. — Какво сме седнали тука?
Проклех наум досадния гоблин, но станах от земята и го последвах.
Двамата Първи бяха така плътно овързани с въжета, сякаш бяха в мрежата на гигантски паяк. Единият беше ранен в крака и раната все още кървеше, но никой нямаше намерение да го превързва. До Първите стоеше Еграсса и въртеше в ръце крив кинжал. Елфът не сваляше поглед от своите кръвни врагове.
Орки и елфи. Елфи и орки. Толкова си приличат, че за неопитен човек е много трудно да разграничи от пръв поглед тези две раси. И едните, и другите, са смугли, жълтооки, с пепелявосиви коси, черни устни, с ясно изразени глиги, говорят един и същ език. Разликите са твърде незначителни за външен наблюдател. В Първите и елфите тече една кръв. Орките са малко по-ниски от елфите, малко по-набити, с малко по-широк кокал, устните им са малко по-дебели, глигите им са малко по-дълги. Тези малки „подробности“ в някои случаи могат да струват живота на невнимателния човек. Единствената очевидна разлика е, че орките никога не си режат косите и ги сплитат в дълги плитки.
Пленниците бяха внимателно пазени от четирима воини, единият държеше върха на копието си почти опряно във врата на Първия.
— Ако искате да умрете бързо, отговорете на моите въпроси. Да започнем с теб — обърна се Фернан към ранения орк.
Оркът стисна челюсти, потръпна, изсумтя и от устата му потече кръв.
— Сагра! — ужасено възкликна единият от воините. — Той си отхапа езика!
Оркът рязко се изви в дъга и върхът на допряното до кожата му копие проби шията. Пограничникът изруга и отдръпна копието си, но вече беше късно — бликналата гъста струя алена кръв само засвидетелства смъртта на Първия.
— Касани, мракът да те отнесе! Ти изобщо мислиш ли?! — скара се на воина Фернан.
— Те всички са ненормални, командире! Той сам се прободе — опита да се оправдае воинът.
— Е, твоят приятел се отправи в мрака, но на теб такъв шанс няма да ти дам — обърна се Еграсса към другия орк. — Ще отговориш на въпросите на този човек, иначе с теб ще имаме много дълъг разговор.
Оркът изгледа презрително елфа и се изплю в лицето му.
— С по-нисши не разговарям!
Еграсса безстрастно избърса бузата си и счупи единия пръст на орка. Първият изкрещя.
— Ще отговориш или ще ти счупя и останалите деветнадесет пръста — гласът на елфа беше студен като ледовете на Ледени игли.