Аз се обърнах и се отдалечих. Не изпитвам приятни чувства, когато на някого чупят пръстите. Кли-Кли се присъедини към мен:
— Гарет, все още не мога да повярвам, че оцеляхме.
— Тогава се ощипи по ухото — посъветвах го аз.
Останалите на крака воини вече бяха натоварили телата на падналите на каруца, намерена в един от дворовете. На втора каруца бяха качили ранените. Медения беше все така бледен, Миралисса със сериозна физиономия шепнеше заклинания над него и другите воини, попаднали под въздействието на вълшебството на шамана на орките.
— Как е той? — притеснено попита Кли-кли.
— Зле, животът изтича от него, мога да забавя процеса, но не и да го спра. Тук трябва помощ от маг. И то възможно най-скоро.
— В Кукувица има опитен магьосник, милейди — каза един от ранените воини в каруцата.
— Тогава трябва по-бързо да ги отведем там, в противен случай ще умрат.
— Мраз, вземи хора и впрегнете коне в каруците! — заповяда Фернан.
Воините се засуетиха, но подбраха няколко коня, загубили стопаните си в битката. Аз се върнах при Дивите.
Халас седеше на земята и внимателно сипваше барут от голям сребрист рог в своите мънички оръдия.
— Значи това си крил толкова дълго в торбата, брада — изсумтя Делер. — Какви глупости още сте измислили?
— Каквото сме решили, това сме измислили — неохотно измърмори джуджето и бързо започна да прибира загадъчното оръжие в раницата.
— Халас, ще позволиш ли? — Алистан Маркауз протегна ръка към гномското оръжие.
Гномът погледна недоволно към Плъха, но беше неудобно да отказва на графа и той неохотно му подаде една от играчките си. Милорд Алистан повъртя в ръце желязото и попита:
— Как се използва?
— Това е гномска тайна, милорд — намръщи се Халас. — Съжалявам, няма да ви кажа.
— Какво толкова има, тук и глупак ще се оправи — включи се в разговора Делер. — Има фитил, има и спусък. Натискаш петлето, фитилът слиза надолу, барутът избухва и ядрото лети! Велика гномска хитрост, ха! Просто малко оръдие.
Халас раздразнено скръцна със зъби:
— Ти си оръдие, шапко! Това е пистолет, нашето ново изобретение. Само чакай да видим как ще запеете, когато дойдем при вас в планината с такива оръжия, за да си отвоюваме обратно нашите земи!
— Винаги сте добре дошли, заповядайте по всяко време. Малко ви е на вас, брадатите, Полето на плевелите, така че ще добавим, не ни се свиди! — гласът на Делер звучеше развеселено, но очите му внимателно следяха пистолета в ръцете на Алистан Маркауз.
— Ако имаме няколкостотин такива пистолета, ще ни е много по-лесно да се сражаваме с армията на Неназовимия — замечтано каза капитанът, връщайки оръжието на гнома. — Как мислиш, Халас, твоите хора ще изпълнят ли такава поръчка?
— Съжалявам, милорд Алистан, за резките думи — глухо каза Халас, прибирайки оръжието обратно в раницата. — Но гномите никога не са били глупаци. Ако ви дадем такива пистолети в ръцете, първо ще убиете враговете си, а после от скука ще се обърнете срещу нас. Вие, хората, много-много не мислите, дай ви само да воювате и кръв да пускате. Такова оръжие в такива ръце… Нашите водачи никога няма да сключат такава сделка.
— Жалко, ще трябва да се защитаваме с мечове.
Еграсса се върна и поклати глава.
— Не каза нищо.
— Да вървят в мрака тези орки, Еграсса! Да тръгваме — Миралисса бързаше да се озове в замъка възможно най-бързо. — Готови ли сте, милорд Фернан?
— Да, милейди.
Отрядът тръгна, колелата на каруците заскърцаха. Кръстопът остана назад, завличайки още две души от нашия отряд в светлината.
Глава 15
На границата
Отрядът се придвижваше с максимална бързина. Елфийката яздеше редом до каруцата и ежеминутно проверяваше състоянието на ранените.
— Надявам се, че с Медения всичко ще е наред — глухо измърмори Халас.
— Всички се надяват, брада — отвърна Делер и отпи от манерката. — Ще пийнеш ли?
— Давай — отвърна след кратко замисляне гномът. — Като няма нищо друго, и джуджешката помия става.
Фернан беше изпратил двама конника в Кукувица, за да предупреди магьосника, лекарите и гарнизона. Всички държаха оръжията си готови в случай че в гората, през която минаваше нашият път, оцелелите орки са направили засада.