— Факел! — извика на десетника воин с превързана лява ръка. — Сервин умря!
— Да пребъде в светлината — прошепна някой от воините.
— Гарет! — Змиорката ми подаде линга. — Подръж го при себе си, зверчето е свикнало с теб.
Взех в ръка косматия плъх, загубил съвсем наскоро своя стопанин, и го пъхнах в пазвата си. Лингът изсумтя, нагласи се и утихна. По-късно щяхме да решим какво да правим с него.
Прозвуча рог — връщаха се вестоносците, изпратени напред от Фернан. С тях дойде отряд от осемдесет конника.
Командирът на отряда, възрастен воин с проскубана брадичка, кимна на Фернан:
— Остана ли някой жив в селото?
— Доколкото знам, не. Но трябва да се погребат убитите жители.
— Ние ще се заемем с това. Ще ви оставя двадесет ездача да ви придружат, до замъка е не повече от четвърт левга и там вече ви чакат.
— Благодаря — само кимна Фернан.
Кукувица — червено-сива грамада с три кули, двойни стени и шест насипни вала — кипеше като разтревожен мравуняк. И съвсем нормално — орките бяха унищожили село само на час езда оттук, а воините дори не бяха разбрали, докато не им съобщихме ние.
— Лекар! — извика Фернан, веднага щом се озовахме в двора на замъка.
Към каруцата се втурнаха хора, някой донесе носилка. Веднага започнаха да оказват помощ на ранените, оставяйки на грижите на Миралисса само попадналите под влиянието на магията на орките.
Към неспирно шепнещата заклинания Миралисса приближи висок плешив мъж, облечен в черна броня на обикновен воин. На колана му висеше меч, а в ръцете си държеше жезъл на маг от Ордена. В Пограничното кралство маговете на Ордена не се различава много от обикновени воини. Те в еднаква степен владееха както меча, така и магията. Не като нашите магове.
— „Сапунен балон“, милейди? — попита той, слагайки ръка върху покритото с пот чело на Медения.
— Да, това е Хра-з-тенр — кимна тя в отговор. — С кого имам честта?
— Уолтър Сивия, маг на Ордена на Пограничното царство, на вашите услуги, ъ-ъ-ъ…
— Миралисса от Дома на Черната луна, можете ли да ми помогнете?
— Да, треш Миралисса. Ей, момчета! — обърна се магът към воините. — Вземете носилки и пренесете пострадалите в моите покои. Да вървим, милейди, двамата с вас ни чака много работа.
Магьосникът и елфийката се отдалечиха. След тях воините носеха ранените.
— Ей, момче! — Делер хвана за ръкава момчето, което се грижеше за конете. — Имате ли тук храм на Сагра?
— Да, мастер джудже, ето там.
— Какво става, Делер? — попита Халас. — Да не си станал набожен за една нощ?
— Глупак си ти, брада! Отивам да се помоля за здравето на Медения.
Халас се почеса по брадата и извика:
— Чакай, шапка, идвам с теб! Че то като нищо ще се загубиш…
— А аз няма да ходя никъде — Фенерджията го тресеше от получената рана. — Змиорка, помогни ми да се добера до лекарите, че нещо ми се вие свят.
Мумр се облегна на биргризена и стана на крака. Гаракецът постави рамото си и го поведе към суетящите се около каруцата лекари. Ние с Кли-кли останахме сами.
— Да вървим, Танцуващ, ще ти покажа нещо — подкани ме Кли-кли.
— Къде отиваме? — попитах го недоверчиво.
— Хайде, няма да съжаляваш.
Така или иначе нямах какво да правя, вечерта идваше и беше сигурно, че днес няма да тръгнем през Заграбия, така че последвах гоблина. Кли-кли пристъпи към подемника до стената.
— Къде си тръгнал, зеления? — попита човекът, товарещ в подемника камъни за катапулта.
— Бихте ли били така добър, уважаеми човеко, да ни вдигнете на стената заедно с тези невероятни камъни, така прекрасно хармониращи с цвета на вашето лице? — започна Кли-кли.
— Какво? — опули очи работникът.
— Може ли да ни издигнеш нагоре, глупако?! — гоблинът мина на по-прост и разбираем език.
— Ей там има стълби! — човекът посочи с мръсния си пръст към стената. — Използвайте краката си, много съм зает, нямам време и вас да возя.
Кли-кли му се изплези и закрачи към стълбите, водещи нагоре.
— Кли-кли, можеш ли да ми кажеш защо трябва да се изкачвам двайсет ярда? — попитах аз.
— Така не е интересно, Гарет-барет. Ще разваля цялата изненада. Някога да си съжалявал, че си ме послушал? — гоблинът вече бодро се качваше по стълбите.
— Да — отговорих абсолютно искрено аз.