По пътя си едва не съборих някакъв търговец, обърнах кош с ябълки и без да слушам обсипалите ме проклятия, извадих кинжала от ножницата. Острието прилепих по протежение на ръката, за да е по-незабележимо за околните. Притичах до мястото, където само преди секунди бях видял стария си познайник.
Никой. Затичах се напред, като отчаяно въртях глава в напразен опит да го открия.
— Какво стана, Гарет? — като сянка изникна до мен Змиорката. — Сякаш видя призрак!
— Аха — продължавах да не откъсвам поглед от тълпата. — Призрак. Само че жив, за съжаление.
— Кой беше този?
— Стар враг — казах аз и прибрах оръжието в ножницата. — Много стар и много опасен.
— А може ли да ти се е сторило? Тук има толкова много хора… може да си се припознал.
— Да — отговорих след кратко мълчание и още веднъж обходих с поглед пазара. — Сигурно ми се е сторило. Сигурно…
Но и сам не си вярвах. Не можеше да ми се е привидяло! Този човек прекалено много приличаше на Ролио.
— Хайде, трябва най-накрая да закараме гнома на бръснар и да се приберем в хана.
Докато се връщахме обратно, постоянно се оглеждах, но познатата фигура не се виждаше.
Халас и Делер бяха изчезнали някъде и само Кли-кли пристъпваше от крак на крак.
— Гарет, какво ти става днес? Добре ли си? — Кли-кли загрижено ме погледна в очите. — Кого видя, че се понесе из пазара като стадо полудели доралисци?
— Стори ми се, че видях стар познат, но изглежда съм се припознал. Къде са Делер и Халас?
— Джуджето замъкна гнома към бръснарницата — отговори ми Кли-кли, а после продължи с въпросите: — И какъв е този стар познат, че да си е заслужил да му вкараш стомана между ребрата?
— Бледния — отвърнах кратко.
— О! — разбиращо каза шутът и млъкна. За него беше чувал много ласкави и мили думи от мен.
Бледния беше наемен убиец и слуга на Господаря. Този човек беше хитър като люпило султанатски змии, а кожата му беше бледа като на вампир, не виждал сто години слънце.
Пътищата ни се пресякоха в нощта, когато получих от краля Поръчка да му намеря Рога на дъгата.
Бледния в онзи неприятен за мен момент беше тръгнал по работа (беше получил Поръчка да достави главата ми на неизвестен доброжелател), червеи да му изгризат очите! На няколко пъти се опитваше да ме светне, отначало със стрела, после с помощта на главорези, но, за щастие, не успя. Човекът, дал Поръчката на Бледния, се оказа един влиятелен дебелак в Авендум и работеше за Господаря, който пък ме плашеше до смърт. Господарят, както и Неназовимия, не беше особено очарован от това, че мога да донеса Рога на дъгата от Храд Спайн. Кой е този Господар ще ви разкажа някой друг път. Тази история е прекалено дълга и тъмна, за да я излагам подробно точно сега.
За какво говорех? А, да! В противовес на Бледния съдбата беше на моя страна и след всяко неуспешно покушение убиецът отиваше на доктор ту с арбалетен болт, заседнал в ръката, ту с обгоряло и разранено лице. И все пак Бледния, макар и ранен, всеки път успяваше да избегне срещата със смъртта. Последният път се размина с гроба като по чудо. В онази прекрасна вечер Бледния беше официално поканен в кръчмата да отпразнуват продажбата на Коня на сенките. Той, както и Маркун, работеше за Влиятелния — слуга на Господаря, и затова когато в заведението нахлуха първо доралисци, после демони, а накрая и магове заедно с градската стража, аз бях сигурен, че Бледния няма как да се измъкне. Но хитрата гадинка успя някак си да избяга и аз реших да не го мисля повече, защото след ден трябваше да напусна Авендум за достатъчно продължителен период от време, за да си спомнят после за мен. Ето защо ми беше изключително неприятно да видя на Големия пазар някакъв субект, приличащ си като две капки вода с наемния убиец. Договорът на Бледния за убийството ми все още беше в сила и сега щеше да ми се наложи да си пазя гърба и по-често да се оглеждам. Слугите на Господаря не оставят плячката си толкова лесно, а Ролио — още повече. Той щеше да направи всичко, само и само да ме вкара в гроба.
— А той видя ли те? — притеснено попита Кли-кли.
— Знаеш ли, приятелю, същият въпрос вълнува и мен. Надявам се, че не ме е видял, в противен случай не само мен ме чакат неприятности. Типът, за който работи Ролио, ще бъде много щастлив да изпрати в гроба всички ни.
— Господаря? — досети се гоблинът.