— И защо ни трябваше да идваме точно при тази порта? — гневно изсъска Халас, държейки ръка на бузата си.
Какво би могло да бъде по-лошо от навъсен, сърдит и ядосан на целия свят гном? Само навъсен, сърдит и ядосан на целия свят гном, страдащ от зъбобол.
— Защото е най-близката до тракта! — опита да се оправдае Гръмогласния.
— Близо са те — навъсено каза Халас, подръпвайки плитките в брадата си. — А че сега някой ще се изкриви от зъбобол, за това не помисли ли тъпата ти тиква?!
— Стига, Халас — застъпи се Делер за Гръмогласния. — Търпя цял ден, ще потърпиш още час.
— Всъщност не той търпя, а ние него търпяхме — не се съгласи с джуджето пълничкият Мармот и тънките му устни се извиха в едва забележима усмивка.
Тук бях склонен да се съглася с Мармота. От момента, в който го заболя зъба, гномът стана направо непоносим и доведе до ръба на избухването не само Делер, но и винаги спокойния флегматик Фенерджията. Само като по чудо — явно боговете се смилиха — отрядът не просна Халас на пътя и не изби проклетия му зъб.
— Млъкни, Мармот! — от болка Халас даже не можеше да спори. — Ще те видим, когато теб те заболи зъб…
— Него няма да го заболи, той, за разлика от един познат гном, на чийто рамене има празна тиква, незнайно от кой умник наречена глава, при дъжд си слага плащ! Дай аз да ти извадя този зъб! Ще приключа за минута! — избоботи Делер.
Гномът погледна ядосано широкоплещото голобрадо джудже с ясното намерение да му стовари един в носа. Боят беше предотвратен от Гръмогласния, който някак небрежно вкара коня си между тях.
— Защо са толкова бавни? — изстена Халас, наблюдавайки как стражата пропуска някаква каруца, отрупана догоре с дървени клетки с пилета.
— Трябва да огледат всеки, да вземат таксата, да разберат защо отива в града — изписка Кли-кли.
— Нечувана за стража усърдност — усмихнах се аз. — Защо ли?
— Стражници, кой ги знае — сви рамене малкият зелен гоблин и се обърна към гнома: — Не се притеснявай, Халас, до обед ще влезем в града.
— Дали да не опитаме да минем през други порти, милорд Алистан? — нерешително попита Медения, поглеждайки към водача на нашия отряд.
Милорд Алистан няколко секунди обмисля предложението на най-големия и силен воин на отряда, а после отговори с въпрос:
— Колко е пътят до другите порти, Гръмогласен?
— За около час ще стигнем — лениво проточи Гръмогласния, присвил очи срещу слънцето.
Лицето на Халас почервеня и аз започнах да се страхувам, че ще получи удар.
— За час?! — изрева той. — До обед?! Няма да издържа толкова! — и гномът решително насочи коня си към портите.
— Къде е тръгнал? — шашна се Гръмогласния, но Алистан сръга с пети огромния си кон и на нас не ни оставаше нищо друго, освен да го последваме.
Тълпата, събрала се около портите, ни загледа с любопитство, а след това, осъзнавайки, че се каним да прередим всички, започна да роптае заплашително.
— Ще ни набият! Кълна се в Сагра, ще ни набият — промърмори яздещият до мен Мармот.
Гномът безцеремонно разцепваше с коня възмутената тълпа и крещеше като истински обущар, настоявайки да му освободят пътя.
— Сто-ой, гном! Сто-о-ой! — пред Халас изникна стражник с алебарда. — Къде си тръгнал? Не виждаш ли опашката?!
Халас тъкмо отвори уста, за да каже на стражника всичко, което мисли за него и роднините му до седмо коляно, но Миралисса, по някакво чудо появила се до гнома, го избута настрани.
И съвсем правилно. В подобно мрачно състояние на духа гномът беше способен да ни въвлече в такава неприятност, че от нея щяхме да се измъкваме с помощта на много злато. А ако хвърляме злато наляво и надясно за всеки гномски каприз, то просто ще свърши (златото, не гномът).
— Добро утро, почтени! Защо днес има такава опашка пред портата? Нещо се е случило? — усмихна се пепеляворусата елфийка.
Стражникът веднага смекчи тона и дори се опита да оправи униформата си. Както ни учат майките още от най-ранна детска възраст, с елфите, независимо дали са тъмни или светли, трябва да се държиш колкото се може по-учтиво, ако, естествено, не искаш да получиш нож между ребрата в момента, когато на расата на горските жители им се стори, че са били оскърбени.
— Какво му е доброто, милейди?! Виждате ли какво става тук? Трябва всеки да проверим, да проверим и още веднъж да проверим! Времената са такива. В света става мрак знае какво! Помнете ми думите: всичко това са машинации на Неназовимия!