— На кой му е лесно? Аз също замръзвам, но човекът е там!
— Ще изчакаме още половин час и ако не излезе, аз се махам оттук — казах твърдо. Бас въздъхна скръбно.
— Да отида и да проверя?
— Да бе. Само това остава, Кра да те пребие. Стой, където си.
Студът лакомо облизваше пръстите, затова започнах да тъпча от крак на крак и да пляскам с ръце, опитвайки се поне малко да се стопля. Бас още няколко пъти го обземаше желание да отиде в кръчмата и да провери там ли е собственикът на трите златни, но всеки път, след кратки препирни с мен, той оставаше на мястото си.
— А може ли да се е напил? — неуверено попита моят приятел, когато вече започвах да си мисля, че пръстите на ръцете ми са се превърнали в ледени висулки.
— Може… — отговорих, тракайки със зъби. — Вече не искам нищо друго освен топлина.
— Ето го! — внезапно каза Бас и посочи към човека, който в този момент излизаше от кръчмата.
— Наивника.
— Нали ти казах — подсмръкна с нос приятелят ми. — Ох, забогатяхме!
— Рано се радваш — казах аз, докато изпровождах мъжа с поглед. — Разбра ли къде крие парите?
— Да. В десния джоб. Там има чанта.
— Да вървим.
Стараехме се да останем така, че човекът да не ни забележи. Да му бръкна в джоба сега означаваше да си навлека неприятности, хората не бяха толкова много и не можех да се приближа незабелязано, така че ни оставаше само да чакаме удобен случай.
— Сигурен ли си, че е изпил две кани вино? — прошепнах на Бас, без да откъсвам очи от непознатия.
— Защо? — зашепна в отговор и той.
— Върви много уверено. Изобщо не прилича на пиян.
— Пияните са най-различни — не се съгласи Бас. — Баща ми не можех да го разбера дали е пиян или трезвен, чак докато не залази на четири крака.
Междувременно човекът обикаляше без видима причина из цялото Предградие, подобно на заек в гората, когато иска да си оплете следите. През цялото време се държахме на разстояние и не попадахме пред погледа му, докато най-накрая той не излезе на Пазарния площад. Тук имаше много народ и не ни беше трудно да се приближим точно зад гърба на човека със златните монети.
Бързо кимнах на Бас и той се отдръпна.
Постарах се да дишам през нос, да вляза в синхрон със стъпките на човека и да се отърся от нервния трепет. Пръстите на ръцете ми бяха доста премръзнали и далеч не толкова ловки и послушни, както обикновено. Ако в джоба му нямаше цели три златни, изобщо нямаше да рискувам.
Някой ме бутна в гърба, за миг се оказах почти притиснат към мъжа и, като се възползвах от този подарък на боговете, плъзнах ръка в джоба му. Веднага напипах чантата, хванах я и тъкмо се наканих да изчезна, когато непознатият неочаквано сграбчи ръката ми. Бледосините му очи срещнаха моите.
— Хванах те, крадецо! — изсъска той.
Изписках уплашено и опитах да се изтръгна, но мъжът беше много по-силен и ръката ми дори не мръдна в мечешката му лапа. Като светкавица ме прониза мисълта, че този път май наистина загазих здраво.
Незнайно откъде появилият се Бас полетя към човека изотзад и ловко го ритна в крака. Човекът изкрещя от болка и пусна ръката ми.
— Бягай! — извика Бас и хукна.
Не се поколебах и го последвах, стиснал здраво жадуваната чанта, а зад гърба си чувах как ограбеният мъж ни преследва.
— Крадци! — крещеше той. — Дръжте крадците!
Промъкнахме се през тълпата и излетяхме от Пазарния площад на някаква тясна уличка. Проклетият мъж не изоставаше нито на крачка. Беше ми трудно да бягам, шубата се оплиташе в краката и тропотът на преследвача се чуваше все по-близо и по-близо. Пред мен Бас летеше с всички сили и разстоянието помежду ни постепенно се увеличаваше. Изстенах разочаровано: налагаше се да зарежа спечелената с толкова усилия кожена шуба. Сложих чантата в устата си и тичайки, започнах да разкопчавам копчетата. Шубата излетя от раменете ми и падна в снега. Веднага ми стана по-леко да тичам, увеличих скоростта и успях да настигна Бас.
— В пресечката! — извиках и рязко завих надясно.
Бас ме последва, а преследвачът, който тъкмо се готвеше да ме сграбчи за врата, изруга отчаяно и ни подмина. Сега вече имахме някакъв шанс да се изгубим в лабиринта улички на Предградието.
— Тоя ще ни откъсне главите! — с усилие изхриптя Бас.
Не му отговорих и само се затичах още повече, надявайки се, че предсказанието на Бас няма да се сбъдне. Завихме за пореден път, чувайки как мъжът заплашва да ни откъсне ръцете. Започнах да губя сили, а проклетият непознат сякаш нямаше умора.