— Но как така… — започна Фенерджията, който веднага се възпротиви на такъв закон.
Мумр никога не се разделяше с огромния си биргризен1, а сега излизаше, че в Раненг Майсторът на дългия меч ще трябва да скрие страховитото си оръжие някъде по-далеч и да се задоволи с късичко ножче.
— А дори още не съм ви питал по каква работа сте дошли в нашия град и на кой дом ще служите тук — стражникът многозначително ни погледна.
— Нямаме намерение да постъпваме на служба в ничий дом — сопна се милорд Алистан.
— Не ме интересува, милорд рицарю — капралът вдигна примирително и двете си ръце. — Щом няма да служите, значи няма да служите. Това е ваше право. Просто първото нещо, което му идва на ум на човек, когато види нов въоръжен отряд в града, е, че някой от домовете си е взел още няколко наемника.
— В града пак ли е неспокойно? — попита Миралисса, отмятайки гъстата пепелява коса през рамото си.
— Малко — кимна стражникът. — Славеите и Глиганите наскоро направиха масов бой в Горния град. Двама барони бяха разпорени от врата до пъпа. М-м-м… Моля за извинение, ако съм ви смутил, лейди елфийка.
— Не се тревожете и благодаря за отговорите, любезни. Значи можем да минем?
— Да, милейди. Ето ви пропуск, ще ви помогне да избегнете въпросите на патрулите — капралът извади от дървения калъф, висящ на бедрото му, навит на руло документ и го подаде на елфийката. — Тук пише, че току-що сте пристигнали в нашия славен град и не сте имали време да махнете оръжията. Добре дошли в Раненг!
— Това е за вас. За достойната служба — Еграсса се наведе от коня и пусна монета в ръката на капрала.
— Благодар-р-р… — стражникът не довърши. В момента, в който видя каква монета му е дал елфът, той застина като статуя в кралския парк.
Не всеки ден на капрала му се отдаваше възможност да държи цяла златна. Имах чувството, че днес в караулното ще е празник и до полунощ нито един стражник няма да може да стои на краката си.
Оставяйки след себе си изумения и неизказано зарадван от щедростта на тъмния елф стражник, отрядът мина през портата и се озова в Раненг.
Едва се оказахме зад градските стени и Халас се втурна напред, но веднага бе спрян от заплашителния вик на Маркауз:
— Накъде?!
— Да извадя зъба, милорд Алистан! Сили нямам да търпя! — изстена гномът.
— Първо в хана, оставяш си оръжието и чак после отиваш при бръснар! — заповяда му Чичо.
Халас се намръщи, мъчително съобразявайки: защо не може да отиде на бръснар с любимата си бойна мотика2? Мисля, че гномът не отдаваше никакво значение на глупавите човешки закони, които не позволяват да носиш оръжие в чертите на града.
— А глобата кой ще ти я плаща? Да не би аз? — поясни му Делер.
Само джудже е способно по достъпен и лесен начин да обясни на родственика-гном къде може да загуби злато.
— И колко е глобата? — болезнено мръщейки се, попита Халас.
— Шест златни — отговори Гръмогласния вместо Делер.
— У-у — проточи гномът, докато с копнеж гледаше минаващия покрай нас отряд стражи.
— Е, разбира се, можеш веднага да отидеш на бръснар, а мотиката да оставиш на мен — с напълно невинен вид му предложи Делер и намигна на ухиления Кли-кли.
Това реши въпроса.
— Гном да повери оръжие на джудже?! Няма да стане! Къде е този ваш проклет хан?!
Гномът сръга коня с пети и се нареди точно зад Маркауз и Миралисса, като ненатрапчиво се опита да позабърза водачите на отряда.
От уличката, започваща от портата, свърнахме към друга, по-широка улица, водеща до самото сърце на града. Ханът, към който ни поведе Миралисса, се намираше на един от хълмовете на Раненг и докато се придвижвахме към него, аз постоянно въртях глава и изучавах всичко.
На улицата, започваща от паметника на защитниците на Раненг, загинали в Пролетната война, бяхме спрени от стражници, но след като видяха документа, даден ни от капрала, те разочаровано ни оставиха.
1
Биргризен (гном.) — игра на думи. Бир — ръка, гризен — меч. Буквално — двуръчен меч. Огромен меч, чието острие е дълго от един и половина до два ярда, с масивна дръжка, тежка, обикновено кръгла противотежест и широк кръстат предпазител. Понякога в близост до предпазителя оръжейниците добавят масивни шипове за спиране движението на противниковото острие.
2
Бойна мотика — основното оръжие на гномите, принадлежи към категорията на комбинираните оръжия и включва боен чук, извито като клюн на птица острие и малка брадва, с къса дръжка, обикновено плътно увита със стоманена нишка.