— Ето! Видя ли? — обърна се Мармота към Халас. — Къде щеше да се окажеш, ако те бяха спрели с мотика и без такъв документ?
— Само да опитат, всичките ще ги… — разпалено възрази гномът.
— А после те теб — за брадата — не се съгласи Делер.
Халас изгледа свирепо партньора си и усилено запафка с лулата, като мислено си отбеляза да му припомни някога тази нападка към голямата гордост на всеки порядъчен гном — неговата брада.
— Добре — неочаквано извика Гръмогласния. — Трябва да посетя роднините си, ще се срещнем в хана!
— А тя има ли си приятелка? — лукаво се усмихна Арнх. Гръмогласния хвърли изненадан поглед към високия плешивец и попита:
— Кой да си има приятелка?
— Кой за каквото си мисли — примирено въздъхна Мармота. — По-добре не мислете за жени, а за това какво да правим по-нататък!
— Нахрани мишката! — в един глас отговориха на репликата Гръмогласния и Арнх.
— Разбира се — вяло отвърна Мармота и премести линга3 от едното рамо на другото.
— Ще успееш ли да ни намериш после, Гръмогласен? — Арнх заряза шегите и сега говореше абсолютно сериозно.
— Обиждаш ме! Аз съм израснал в Раненг, знам всяка уличка тук. Дали ще намеря „Учената сова“, как мислиш?
— Е, щом казваш! — подсмихна се роденият в Пограничното кралство. — Само кажи на Чичо, за да не ти насапуниса врата после.
— Отдавна му казах. Ще се видим после!
— Поздрави приятелката! — извика Арнх, но Гръмогласния вече се беше смесил с тълпата, оставяйки коня си на грижите на недоволния от този неочакван подарък Фенерджия.
Придвижвахме се по една от централните улици на града — още не знаех как се нарича — но народът по нея беше повече, отколкото са таласъмите на изоставено гробище.
— Да не би да е някакъв празник? — измърмори Фенерджията, оглеждайки не особено дружелюбно тълпата.
— Всъщност да! — отговори всезнайкото Кли-кли. — Сега е седмицата за изпити в Университета. Целият град празнува.
— Ама че късмет — изстенах тъжно. — Мразя тълпата!
— Мислех, че си крадец — подхвърли гоблинът.
— Да, крадец съм — отговорих, без да схващам накъде клони кралският шут.
— Мислех, че крадците обичат тълпата.
— И защо трябва да обичам блъсканицата?
— Мислех, че в блъсканицата е по-удобно да се крадат кесии — сви рамене Кли-кли.
— Това е под нивото ми — изсумтях аз. — Аз кесии не ловувам, скъпи ми глупако.
— Аха, ти изпълняваш Поръчки — изкиска се мерзката гадинка. — Знаеш ли, Гарет-барет, според мен е по-добре да измъкваш кесии с петаци от джобовете на глупаците, отколкото да получиш сегашната си Поръчка.
— Иди досаждай на Халас — озъбих се на гоблина.
Кли-кли ме улучи в болното място. В последната Поръчка, Поръчката на краля, аз се набутах под звуците на бойни фанфари. Най-гадното в тази история беше, че всъщност изборът ми беше много малък. Или уютна килия в Сивите камъни, а после брадвата на палача, или кралската Поръчка. Аз, след кратък размисъл, избрах последното, макар че малко след началото на нашето пътуване от Авендум до горите на Заграбия започнах да съжалявам и да размишлявам: правилният избор ли направих? Дали бързата смърт с брадва или доживотна присъда във влажна килия не беше за предпочитане пред чакащия ни в гробищата на Храд Спайн мрак и незнайно още какви чудесии. Призрачни надежди и златни илюзии за успеха на нашата мисия определено не хранех. Да се промъкна в сърцето на оркска Заграбия, да проникна в Костните дворци, да се спусна на осмо ниво на гробищата, да намеря в мрака проклетия Рог на дъгата, без който, виждате ли, кралството щяло да опъне петалата, че накрая и да се върна обратно! Това беше просто не-въз-мож-но! Не разбирах, на какво разчиташе кралят, изпращайки нашия малък отряд на такова пътуване? Или се надяваше, че късметът ще е на наша страна и ние ще успеем там, където са се провалили предишните две експедиции? (Първата изобщо не стигнала — всички били избити от орките, а от втората се върнали само пет човека плюс полудял магьосник, единственият, който успял да оцелее в Храд Спайн и да се измъкне от подземните дълбини.)
Е, късно беше да плача. Приех Поръчката — явно за момент съм си загубил ума от страх — и сега за мен обратен път нямаше. Приемайки Поръчка, майсторът-крадец поема наистина голям ангажимент не само пред клиента, но и пред Сагот. Така че горко на онзи, който се осмели без основателна причина да зареже Поръчка и да измами своя клиент. На такъв негодник богът на крадците веднага ще му спре въздуха, макар и не в буквалния смисъл на думата.
3
Линг — малко животно, което живее в тундрата на Безлюдните земи. Прилича на голям космат плъх, но с огромни зъби и нокти.