Така че ето ме в Раненг, на половината път до горите на Заграбия и Храд Спайн, а не да тараша сандъците на богаташите и домовете на ценителите на уникати в Авендум.
— Гарет! — Фенерджията ме откъсна от мислите ми. — Защо си тъжен?
— Това е обичайното му състояние — безцеремонно се намеси в разговора кралският шут. — Нашият Танцуващ в сенките в последно време е доста мрачен и навъсен.
— Затова пък някой друг е весел и щастлив — изръмжах аз. — Не ти ли писна постоянно да мърмориш?
— При нас Гръмогласния е мърморещият — не се съгласи с мен Кли-кли. — А аз просто казвам само това, което е истина.
— И освен това цитираш древни предсказания от шаманите на гоблините — отговорих му аз. — Всичките им пророчества за Танцуващия в сенките не струват колкото развалено яйце на врабче!
— Късно е да се отмяташ! Ти сам прие името „Танцуващ в сенките“, точно като в пророчеството! Книгата Брук-грук никога не е лъгала! — разпалено започна Кли-кли, но като осъзна, че аз просто го дразня, възмутено млъкна.
Кли-кли имаше една слабо място — любимата му Книга на пророчествата на гоблините, които той знаеше наизуст от кора до кора. И какъв мрак ме дръпна да се съглася да ме нарича Танцуващ в сенките? Сега, виждате ли, аз вече не съм Гарет крадеца, а ходещо пророчество, на което е предопределено да спаси кралството и целия свят. Да бе, как пък не! Ако зависеше от мен, щях не да спасявам, а да обирам.
— По-добре ми кажи, Кли-кли — включи се в разговора Арнх, — има ли там в твоята книжка, написана от шамана Трю-трю…
— Тре-тре, а не Трю-трю, невежо! — възмутено го прекъсна гоблинът.
— Написана от шамана Тре-тре — сякаш нищо не се е случило, продължи Арнх, но гоблинът отново го прекъсна:
— Великият шаман Тре-тре!
— Добре. Написана от великия шаман Тре-тре. Та има ли там и нещо друго, освен любимите ти пророчества?
— Като какво например? — изглежда, представителят на Пограничното кралство успя да обърка гоблина.
— Ами, например, как се лекува болен зъб на гном?
Халас, който отново беше настигнал нашата малка групичка, чу въпроса на Арнх и наостри уши, макар да се направи, че това изобщо не го интересува.
Кли-кли забеляза проточения врат на Халас и пусна тънка усмивка тип „сега ще стане нещо“. Тази усмивка се появяваше на физиономията му, когато пъхаше трън в нечий ботуш или измисляше друга не по-малко неприятна пакост.
Шутът направи толкова дълга пауза, че Халас от нетърпение започна да нервничи на седлото, а после, когато гномът беше готов да избухне от ярост, Кли-кли проговори:
— Има.
— И как се лекува? — попитах аз, докато отчаяно придърпвах юздите в опит да отклоня Пчеличка така, че вече да не пристъпва между Кли-кли и Халас.
Гоблинът явно замисляше някаква гадост и аз нямах никакво намерение да стоя на пътя на тежки предмети, ако брадатият гном реши да пусне кръв на кралския шут.
— О! — с тайнствен глас произнесе Кли-кли, ухилен доволно. — Това е един много ефективен способ. Той по принцип можеше да се използва още в самото начало на болките и зъбът на Халас веднага щеше да му мине! Кълна се в шапката на великия шаман Тре-тре, ако не е така, Гарет!
— Тогава защо още мълчиш, душегубец такъв! — изрева гномът така, че уплаши половината улица.
Чичо се обърна и размаха заплашително юмрук, после посочи към Алистан и прекара ръка през гърлото си.
— Приключвай с цирка, Кли-кли — беззлобно се обърна Мармота към гоблина. — Хората гледат.
— Край, нито думичка повече — обеща гоблинът, правейки жест, сякаш си заключва устата с ключ.
— Как така нито думичка? — възмути се гномът. — Делер, кажи на този зеления, че ако не ми даде лекарството, не отговарям за себе си!
— Казва истината, Кли-кли — усмихна се джуджето. — Гномите са такова пършиво племе, че за болен зъб и майка си ще убият, камо ли кралски шут.
— Аз не съм кой да е! Аз съм единственият кралски шут! — с нескрита гордост заяви гоблинът, сякаш тази длъжност можеше да го спаси от ръцете на предстоящата гномска разправа.
— Гномите ли са пършиво племе? — Халас веднага забрави за гоблина и насочи цялото си внимание към Делер. — А вие, джуджетата, само тлъстеете в планините, които ни принадлежат по право!