— Наистина съм в доста затруднено положение. Не знам дали чувате, но алармата на колата е включена и ще събуди всички съседи. Да знаете случайно къде е отседнал в Атланта?
— Не, не знам. Колко жалко. Той ми се обади преди пет минути. Само че бързаше и нямахме време да поговорим, затова не го попитах за хотела. Смяташе утре да се върне, но каза, че изникнало нещо и ще се наложи да остане малко по-дълго. Искате ли да ви дам телефона на управителя на сервиза? Сигурна съм, че той ще може да ви помогне.
— Наистина оценявам желанието ви да ми помогнете, но все пак ще се опитам да се справя сам. Надявам се Дейв да си прекара добре в Атланта. Дочуване засега.
Ноа приключи разговора и погледна Ник.
— Този кучи син е тук. Тя каза, че бил на автомобилно изложение в Атланта, но той е тук, Ник.
Двамата закрачиха по коридора към чакалнята.
— Какво знаеш за този Дейв Тръмбо? — попита Ник.
— Той е търговец на коли. Това е всичко, което знам, освен още две неща. В момента не си е у дома и не е казал на жена си в кой хотел е отседнал в Атланта.
— Нуждаем се от нещо повече, за да пуснем заповед за издирване. Може да е на почивка с любовницата си или наистина да е на това автомобилно изложение. Ще помоля агентите ни в Атланта да го проверят. Още утре ще разберат дали е на изложението.
Ноа кимна. Ник го бе успокоил.
— Добре — съгласи се Ноа. — Нека да видим какво можем да открием за този Тръмбо. Обади се на Чадик и му кажи какво се е случило. Виж дали може да разбере къде се намира в момента. Също и дали има някакъв начин… дискретно… да се сдобие с пръстовите отпечатъци на Тръмбо.
— Смяташ, че е в системата?
— Точно това трябва да разберем. Искам да знам всичко за този тип.
Ник кимна.
— Ще въведа името му и ще видя какво ще излезе. Един телефонен разговор — и ще разполагаме с данни за миналото му.
— Баща ти още ли е тук? — попита Ноа.
— Да, защо?
— Искам Джордан да се охранява двайсет и четири часа в денонощието и искам всички да смятат, че все още е в критично състояние. Баща ти трябва да знае, че последното е само официална версия.
— Добре, нещо друго?
— Открий Тръмбо. Ако Джордан знае нещо, което го свързва с убийствата, той отново ще се опита да я убие.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Ник се бе настанил в една от чакалните на болницата и я бе превърнал в команден център, откъдето провеждаше необходимите разговори. Първо вдигна Пит Моргенстърн от леглото и го помоли да се обади тук-там, тъй като изтъкнатият психиатър можеше да получи исканата информация много по-бързо от него или Ноа.
Ноа постоянно поддържаше връзка с Чадик в Тексас. Той не знаеше как, но агентът бе успял да проникне в офиса на Тръмбо и да вземе няколко предмета, върху които със сигурност имаше отпечатъци. Сред тях беше чаша за кафе с надпис Най-добрият татко на света.
Чадик му докладва за направеното, докато пътуваше към лабораторията.
— Навярно ще отнеме един-два часа, надявам се да са най-много два. Как е Джордан?
— Добре — отвърна Ноа. — Спи.
— Ситуацията тук е доста напечена — въздъхна Чадик. — Стрийт е на път към офиса. Ще търси информация за Тръмбо. Ще видим какво ще открие.
В момента най-малко четирима агенти претърсваха огромната база данни на ФБР, но доктор Моргенстърн беше първият, който съобщи странната новина на Ноа:
— Животът на Дейв Тръмбо е започнал преди петнайсет години. Според архивите, преди това не е съществувал. Нов номер на осигуровката, ново име, всичко е ново.
— Бил е участник в програмата за защита на свидетелите?
— Може би — съгласи се Моргенстърн. — Иска ми се да узная нещо повече. Пръстовите отпечатъци определено ще ни спестят време. Всяка възможност…
Ноа му каза за Чадик.
— Той обеща да се обади веднага щом разбере нещо. Обзалагам се, че отпечатъците му са в системата.
Ноа намери Ник и му обясни какво бе открил Моргенстърн. Партньорът му не бе изненадан. Преди малко бе чул същата информация и от друг източник.
През няколко минути Ноа надничаше в стаята на Джордан, за да се увери, че спи непробудно. Вече се бе запознал с всички уреди за наблюдение и не беше нужно да пита медицинския персонал как реагира тялото й. И пулсът, и кръвното налягане бяха стабилизирани. Ритмичните удари на сърцето й бяха като балсам за душата му.
Той не мигна през цялата нощ и когато около седем сутринта отиде да провери как е Джордан, тъкмо се канеха да я преместят в самостоятелна стая.
— Това е следващият етап след интензивното отделение — обясни му сестрата. — Тя се справя отлично. Веднага щом я настаним, ще можете да поседите в стаята при нея.