Глупава игра на съдбата, помисли си той. Това беше всичко. Някой си влязъл в шоу-рума му, за да огледа колите, докато чака да оправят неговата в сервиза. Видял Пруит и както обясни по-късно по телефона с преправен глас, го разпознал от процеса срещу Чернов. Типът се похвали, че никога не забравял лица, а лицето на Пруит било особено запомнящо се. По време на процеса се бе наложило да заведат Пруит в съдебната зала, за да даде показания срещу главата на фамилията Чернов. Тогава той се бе опитал да покрие главата си и да се шмугне по-бързо в сградата, но въпреки опитите на охраната да попречи да го снимат, няколко фотографи успяха да щракнат по един-два кадъра.
Като свидетелстваше против фамилията, издавайки престъпните им тайни, Пруит нарушаваше закона на мълчанието, но му бе обещана амнистия, а свободата си заслужаваше високата цена, която трябваше да плати. Той бе работил като бияч и събирач на дългове за фамилията Чернов и бе съобщил няколко имена на прокурора. Освен това свидетелства под клетва, че шефът му — Рей Чернов, е убил съпругата си — Мари Чернова. Подробностите бяха толкова точни, че съдебните заседатели му повярваха. Това престъпление бе прибавено към безбройните останали и Чернов получи три последователни доживотни присъди.
Повечето от това, което бе казал Пруит, беше истина. Бе особено ясен и подробен относно убийствата, наредени от шефа му, когато „клиентът“ отказвал да сътрудничи. Беше пропуснал само няколко важни факта. Излъга, когато заяви, че никога не е убивал човек. Освен това излъга, когато каза, че е бил свидетел как Рей жестоко е убил съпругата си, пробождайки я няколко пъти с нож. Всъщност Пол Пруит бе този, който бе убил Мари Чернова. Просто бе изникнала възможност и той бе лепнал убийството на Рей.
При произнасянето на присъдата, докато извличаха Чернов от съдебната зала, той крещеше на Пруит, че ще му отмъсти.
Убийството на Мари бе най-трудното нещо, което Пруит някога бе правил и до ден днешен си мислеше за нея. О, колко много я бе обичал!
Преди да се запознае с нея на едно коледно парти, му се носеше славата на женкар. Влюби се в мига, в който я зърна. Връзката им започна още същата нощ и той й се закле във вечна любов. Правеше го при всичките им последвали тайни срещи.
Но сладката Мари страшно се измъчваше от чувство за вина. Тя се срещаше с него и му се отдаваше, а после се обличаше и отиваше в църквата, за да запали свещ и да се покае за греха си. След време дори това вече не й бе достатъчно. Каза на Пруит, че иска да сложи край на връзката им, да признае изневярата на съпруга си и да го помоли за прошка. Пруит си спомняше как взе ножа и пристъпи към нея. Нямаше намерение да я убива. Искаше само да я посплаши, да я накара да разбере, че животът и на двамата ще бъде застрашен, ако каже истината. Но Мари изпадна в истерия и той не можа да се спре. Плака, докато забиваше ножа в тялото й.
Оправда действията си, повтаряйки си, че не е имал друг изход. Рей може би щеше да прости изневярата на Мари, но със сигурност никога нямаше да прости на Пруит. В крайна сметка не се ли свеждаше всичко до едно: убий или ще те убият?
След като Рей Чернов беше в затвора, Пруит реши, че има шанс. Но не стана точно така. Въпреки че мафиотът бе зад решетките, той имаше много връзки навън, а обещанията на правителството за закрила бяха празни приказки. Дори и да го преместеха на друго място, винаги щеше да бъде под наблюдение. Не, той трябваше да се погрижи сам за себе си. Няколко седмици живя в постоянен страх, докато един ден, прибирайки се у дома, зърна сянка на стълбището. Нямаше никакво съмнение, че мъжът, скрил се на горната площадка, е насочил пистолет срещу него, готов да стреля. Пруит безшумно се измъкна навън и се скри в един бар по-надолу по улицата, докато теренът се изчисти. После се върна в апартамента си и направи това, което трябваше. Що се отнасяше до останалия свят, Пол Пруит бе умрял за него в онзи ден.
През последните петнайсет години бе живял в лъжа. Винаги беше нащрек. След първите десет започна да се отпуска. Премести се колкото се може по-далеч от дома си и се установи в малък град в Тексас. Започна работа като търговец на коли в Бърбън и накрая успя да стане собственик на автокъща. Дори си намери съпруга, която не задава излишни въпроси. Когато му предлагаха да направи по-голяма реклама на бизнеса си, той винаги отказваше. Не искаше никакви фотоапарати и камери около себе си. Беше доволен от живота си. Имаше достатъчно пари, за да се чувства уважаван и влиятелен мъж. Беше си извоювал положение в тази част на света и му харесваше фактът, че се радваха да го видят и да бъдат в компанията му.
Обаждането на някакъв анонимен тип, който го бе разпознал, заплашваше да срине всичко. Първия път се опита да го проследи. Всеки месец, когато слагаше парите в тъмнокафявия плик и го адресираше до различна пощенска кутия, се опитваше да разбере кой е изнудвачът, но при следващото обаждане тайнственият мъж даваше нов адрес. Пруит дори се скри и зачака в пощенската станция, за да види кой ще прибере пакета, белязан с флуоресцентна жълта химикалка. Прекара две дълги нощи в кола на една улица в Остин с бинокъл в скута, надявайки се да зърне копелето. Когато никой не взе пакета, той се върна в Бърбън. На следващия месец поисканата сума се увеличи и Пруит се паникьоса.