Всеки следващ път, когато я видеше, Джордан изглеждаше с много по-прояснено съзнание. Опита се да се възползва от възможността и да умилостиви сестрата.
— Може ли да получа чаша вода, моля! — попита тя.
Жената поклати глава.
— В никакъв случай. Все още не бива да приемате нищо през устата. Ще ви донеса мокра кърпа и няколко кубчета лед.
И какво щеше да прави с тази мокра кърпа? Ноа изчака сестрата да излезе, заобиколи леглото и докосна нежно ръката й.
— Как се чувстваш?
— Все едно съм била простреляна. — Звучеше раздразнено.
— Да, точно това се случи, сладурче.
Дотук със съчувствието. Майка й бе прекарала по-голямата част от сутринта край леглото й и всеки път, щом Джордан отвореше очи, попиваше сълзите, стичащи се по бузите й, и я питаше какво би могла да направи, за да се чувства по-добре. Освен това не спираше да я нарича бедното ми момиче. От друга страна пък, Ноа се придържаше към напълно противоположен курс и се държеше така, сякаш да те прострелят не беше кой знае какво. Джордан предпочиташе неговия подход.
— Обзалагам се, че нямаш търпение да се върнеш към обичайния си живот — каза тя.
Прозвуча самосъжалително. Бе затворила очите си за секунда и не видя раздразненото му изражение.
— Не заспивай още — помоли я той.
— Ето това вече е промяна. Всички, които идват, настояват да заспя.
— Спомняш ли си какво ми каза, докато беше в реанимацията?
Тя го изгледа подозрително.
— Много ли съм говорила?
— Не особено — засмя се той. — Но ми каза нещо за стрелбата.
Очите й се разшириха, когато си спомни.
— Да… Дейв Тръмбо се опита да ме убие. — В следващия момент осъзна казаното и продължи: — Защо той стреля по мен? Какво съм му сторила? — Замисли се за миг и подметна саркастично: — Предполагам, че трябваше да си купя кола от него.
Тя затвори очи и се опита да помисли. Знаеше, че трябва да каже на Ноа още нещо, но не можеше да си спомни какво.
— Не си му сторила нищо — увери я той. — Сега вече можеш да спиш. Ще поговорим по-късно.
Придърпа един стол по-близо до леглото и седна. Чувстваше се толкова уморен. Ако можеше да си почине за минута…
— Разбра ли за какво е всичко това? Аз — да. — Гласът й прекъсна краткия му унес.
Той я погледна с усмивка.
— Какво си разбрала?
— Датата — 1284. И короната.
— За какво говориш?
— Проучванията на Макена, спомняш ли си?
— Да, спомням си.
— Тази дата не е дата.
Осъзнаваше ли Джордан, че приказките й приличаха на бълнуване?
— Добре — нерешително се съгласи той.
— Това е адресът на Тръмбо. Ройъл Стрийт 1284. Там живее. Защо не отидеш и не го доведеш, за да си побъбря с него?
Ноа се усмихна. Старата Джордан отново беше на линия.
— Не мога да повярвам, че не съм го разбрала по-рано. В своя защита мога само да кажа, че все пак четях исторически документи. Но знаеш ли какво?
— Кажи ми.
— Тръмбо е видял. Това е единственият начин да узнае.
— Какво е видял?
— Когато се срещнахме за пръв път, аз бях в ресторанта на Джафи и по масата бяха пръснати много листове. Той ги нарече домашно. Трябва да я е видял.
Устата й бе пресъхнала, а гърлото й дращеше. Преглътна и продължи:
— Тръмбо е видял цифрата 1284 и короната. Това е бил адресът му в документите на Макена, но ние все още не знаехме. Кутиите, които изпратих по пощата… те са в апартамента ми. Може тези документи да съдържат уличаваща информация. Трябва да изпратиш някого да ги прибере. Сега са доказателство.
Ноа тутакси се обади на Ник.
— Нашите хора са на път към апартамента ти — увери я той.
— Но нямат ключ.
— Не им е нужен. Могат да влязат. Сега вече можеш да си почиваш.
— Значи още не сте го заловили?
— Още не, но ще го направим.
Клепачите й се затвориха, а той я изчака да заспи, преди да последва примера й. Час по-късно Ник го събуди:
— Очакват ни.
Ноа мигом се разсъни и ръката му машинално се стрелна към кобура.
— Какво, по…
— Събуди се. Очакват ни — повтори Ник.
— Говори по-тихо. Ще събудиш Джордан.
Партньорът му се засмя.
— Тя е будна. Ти спеше. Вече от няколко минути си говорим с нея.
Чак като се изправи, Ноа осъзна, че съдия Бюканън и най-малкият брат на Джордан — Закъри, също са в стаята. Ник даде знак на приятеля си да го последва в коридора. Ноа едва се сдържа да не нареди на федералния съдия да не изморява дъщеря си с дълги разговори.
Ник се запъти към асансьора.
— Имам лоши новини. Пруит е проникнал в апартамента на Джордан. Взел е копията.
— По дяволите! — Ноа прокле собствената си глупост. — Защо не изпратих някого по-рано!