— Какво правиш тук? — попита я Майкъл.
— Чакам.
— Това го забелязах. Кого или какво чакаш?
— Останалите шаферки, но най-вече Изабел. Имам задачата да я държа по-далеч от Ноа.
Майкъл се обърна и огледа групичката в подножието на стъпалата. Изабел практически се бе залепила за Ноа.
— Виждам, че постигаш голям успех — усмихна се брат й.
— Толкова мога.
Той се засмя, докато наблюдаваше Изабел. Тя най-после успя да привлече вниманието на Ноа. Цялото й лице бе пламнало.
— Според мен тук имаме типична тройка — дълбокомислено заключи Майкъл.
— Моля?
— Погледни ги. Изабел изпива с очи Ноа. Закъри изпива с очи Изабел; а за страховития поглед на онази жена там, която дебне Ноа като ягуар вечерята си, трябва да кажа, че не само го изпива, направо ще го глътне. — Майкъл сви рамене и добави: — Всъщност са четворка.
— Няма никаква тройка, нито четворка, нито десеторка — възрази Джордан.
— Според мен десеторката се нарича оргия. Чувала ли си тази дума?
Тя не обърна внимание на заяждането му. В момента вниманието й бе изцяло привлечено от Закъри. Той правеше всичко възможно Изабел да го забележи. Джордан нямаше да се изненада, ако опиташе и със задни салта.
— Колко тъжно — поклати глава тя.
— Зак ли имаш предвид?
Тя кимна.
— Разбирам го — отбеляза Майкъл. — Изабел е страхотна. Тяло, лице… без съмнение тя е…
— На деветнайсет, Майкъл. Тя е на деветнайсет.
— Да, знам. Твърде малка е за Ноа и мен, а тя си мисли, че е твърде голяма за Зак.
Колата на родителите й спря пред входа на клуба. Докато се изкачваха по стъпалата, Джордан забеляза, че телохранителят вървеше точно зад гърба на баща й. Още един крачеше забързано отпред.
Майкъл сръга сестра си.
— Не се тревожи за охранителите.
— А ти не се ли тревожиш?
— Може би малко. Процесът продължава вече твърде дълго и свикнах със сенките на татко. След две седмици ще произнесат присъдата и всичко ще свърши. — Той отново я сръга. — Опитай се тази вечер да не мислиш за това, става ли?
— Добре, става — обеща тя, докато се питаше как ще го направи.
— Трябва да започнеш да се забавляваш — продължи да я наставлява брат й, видял угрижената й физиономия. — След като продаде компанията си и направи богати всички нас, акционерите, сега си свободна и без ангажименти. Можеш да правиш каквото си поискаш.
— Ами ако не зная какво искам?
— С времето ще разбереш. Навярно ще останеш в бизнеса с компютри, не е ли така?
Джордан наистина не знаеше какво ще прави. Предполагаше, че ще бъде жалко да пропилее познанията и опита си, ако не продължи да работи с компютри. Тя беше една от малкото жени, открояващи се в света на компютърните технологии. Беше започнала като служител в голяма корпорация, но накрая основа собствена компания, а с помощта на семейните инвестиции я превърна в златна мина, постигайки изключителен успех. Последните няколко години бе работила без почивка. Но когато друга компания й предложи да купи нейната на невероятна цена, Джордан не се поколеба да я продаде. Чувстваше се неудовлетворена и готова за промяна.
Младата жена сви рамене.
— Може би ще се заема с консултантска работа.
— Знам, че вече имаш много предложения — рече Майкъл, — но по-добре си дай малко почивка, преди да се захванеш с нещо друго. Отпусни се и се забавлявай. Наслади се на живота.
Тази вечер принадлежи на Дилън и Кейт, напомни си тя. Утре щеше да се тревожи за бъдещето си.
Сякаш цяла вечност бе нужна на Ноа, за да се изкачи по стъпалата. Постоянно го спираха приятели и членове на семейството.
— Защо не влезеш вътре? — подкани я Майкъл. — И спри да се тревожиш за Ноа. Той знае как да се справи с Изабел. Няма да направи нищо неуместно.
Майкъл беше прав за Ноа, но едва ли можеше да се каже същото и за Изабел.
— Ще отидеш ли да я отведеш? Заведи я вътре.
Нямаше нужда да повтаря молбата си. Брат й бе прекосил терасата, преди портиерът да й отвори вратата.
В крайна сметка нямаше защо да се прави на куче пазач. Както Майкъл бе предрекъл, Ноа се държеше като истински джентълмен. Въпреки това, имаше няколко доста напористи млади жени, които определено не се отделяха от него, а той явно нямаше нищо против вниманието им. След като всички бяха над двайсет и една, Джордан реши, че са достатъчно големи, за да знаят какво правят.
Добродетелното поведение на Ноа я освободи от отговорностите й и много скоро тя наистина започна да се забавлява. Обаче към девет вечерта повече не можеше да търпи контактните лещи. Реши да потърси Ноа, в чийто джоб все още се намираха очилата и кутийката. Зърна го на дансинга да се поклаща с някаква платинена блондинка под ритъма на бавна музика. Джордан ги прекъсна за кратко, след което се запъти към дамската тоалетна.