— Чух за кифличките, но не и за усмивката.
— Тя е безплатна. Ще платите само за кифличките.
— Ще взема една с боровинки. И чисто дълго кафе в пластмасова чашка. Казвам се Зак. Зак Тод.
— Нел.
Тя взе една чашка. Не бе нужно да поглежда крадешком към него. Опитът я бе научил бързо да чете по лицата на хората и да ги запомня. Докато пълнеше чашката, неговото все още бе в съзнанието й.
Беше мургаво, с леки ветрилообразни бръчици около проницателните му зелени очи. Имаше широка долна челюст и диагонален белег на брадичката, който събуди любопитството й. Кестенява, немного дълга коса с малки къдрици, вече леко изсветлели от юнското слънце. Носът му бе правилен, а когато се усмихнеше, се виждаше леко изкривен преден зъб.
Лицето му й се стори честно. Изглеждаше открит и приветлив човек. Тя сложи кафето на тезгяха и му хвърли още един поглед, докато издърпваше кифличка от подноса.
Имаше широки рамене и силни ръце. Ризата му, избеляла от слънцето, бе с навити ръкави. Ръката, която обхвана чашката с кафе, бе едра и с широка длан. Нел бе склонна да се доверява на мъже с големи ръце. Нежните, с тънки пръсти бяха онези, които можеха да нанасят смъртоносни удари.
— Само една ли? — попита, докато слагаше кифличката в хартиен пакет.
— Засега една ми стига. Говори се, че си пристигнала на острова едва вчера.
— Доста бързо се е разчуло според мен. — Нел маркира поръчката на касата и с удоволствие забеляза как той отвори пакета и помириса кифличката.
— Ще се разчуе из целия остров, ако е толкова вкусна, колкото ухае. Откъде си?
— От Бостън.
Той вдигна глава.
— Не ми прилича на бостънски. Имам предвид акцента — обясни, когато Нел го погледна втренчено.
— О! — Спокойно взе парите му. — Не съм отраснала в Бостън. Родена съм в малко градче в Средния запад, в околностите на Кълъмбъс. Но много съм се местила. — Усмихна се и му подаде рестото и касовия фиш. — Предполагам, че затова акцентът ми не е характерен за определено място.
— Сигурно е така.
— Здравейте, шерифе.
Зак хвърли поглед през рамо и кимна.
— Здравейте, мис Мейси.
— Говорихте ли с Пит Стахр за кучето му?
— Точно там отивам.
— Ако това псе отново влезе в розите ми, ще се търкаля мъртво. Каква работа има да се отърква в прането ми? Трябва отново да го пера. Иначе обичам кучетата не по-малко от съседа си.
— Добре, госпожо.
— Но Пит трябва да го държи вързано.
— Ще говоря с него тази сутрин. Трябва да си вземете една от тези кифлички, мис Мейси.
— Влязох само за книга. — Но погледна към витрината и присви устни. — Наистина изглеждат вкусни. Ти сигурно си новото момиче.
— Да. — Нел усета парене в гърлото. Боеше се, че гласът й ще издаде вълнението и. — Казвам се Нел. Мога ли да ви предложа нещо?
— Ще седна на чаша чай с парче плодова пита. Имам слабост към хубавите сладкиши. Чаят да не бъде от онзи в пакетчетата, а истински портокалов. Кажете на Пит да държи кучето си далеч от прането ми — отново се обърна мис Мейси към шерифа. — Иначе той ще го пере.
— Да, госпожо. — Зак се усмихна на Нел и преднамерено задържа поглед върху лицето й. Забеляза как пребледня, когато Гладис Мейси го нарече шерифе. — Приятно ми е, че се запознахме, Нел.
Тя кимна леко и шерифът забеляза безуспешните й опити да скрие, че ръцете й треперят. Запита се какво ли кара хубаво момиче като нея да се страхува от закона. После, докато слизаше по стълбите, си помисли, че някои хора изпитват инстинктивен страх при среща с полицай.
Зак огледа приземния стаж, забеляза Миа, която зареждаше полиците в секцията за детективски романи, и си помисли, че не е зле да й зададе няколко непринудени въпроса.
— Днес тук е много оживено.
— Аха. — Тя продължи да подрежда книгите по местата, но без да се обръща. — Надявам се да стане още по-оживено. Наближава разгарът на сезона, а аз имам тайно оръжие в кафенето.
— Току-що се запознах с нея. Дала си й под наем жълтата къща.
— Да, така е.
— Провери ли трудовата й биография и препоръките?
— Виж какво, Зак. — Миа се завъртя и понеже бе на високи токчета, застана почти очи в очи с него. Потупа го дръзко по бузата. — Приятели сме от доста време. Достатъчно дълго, за да ти кажа да си гледаш работата. Не искам да се качваш в кафенето и да разпитваш служителите ми.
— Добре. Ще я замъкна в полицейския участък и ще извадя гумения маркуч.
Миа се усмихна, после се наклони и леко го целуна по бузата.
— Ах ти, колко си жесток! Не се тревожи за Нел. Тя не търси неприятности.
— Потръпна, когато разбра, че съм шериф.