— Може би ще се забавя — каза Зак. — Вече имах разправия с двама тийнейджъри, които се опитаха да ме убедят, че двадесетте рула тоалетна хартия, които искат да купят, са за майките им.
— А ти как се снабдяваше с хартия, за да опаковаш къщата като дете?
— Отмъквах я от един шкаф у дома, както всички нормални хлапета.
Трапчинките и станаха по-дълбоки:
— Избухна ли още някоя тиква?
— Не. Явно вече се е разчуло. — Зак наклони глава встрани. — Днес изглеждаш много весела.
— Защото имам повод. — Нел пристъпи напред и обви ръце около врата му.
Миг след като я притисна в прегръдката си, телефонът му иззвъня.
— След малко ще продължим — увери я той и вдигна слушалката. — Полицейски участък. Да, мисис Стъбънс. Мм? — Отдръпна се от ръба на бюрото, където се бе облегнал, и застана изправен. — Пострадал ли е някой? Добре. Стойте там, идвам веднага. Нанси Стъбънс — каза на Нел и взе якето си от закачалката. — Учела сина си да шофира. Врязал се право в паркираната „Хонда Сивик“ на Байглоу.
— Добре ли е момчето?
— Да, ще се заема с въпроса за щетите. Може би ще отнеме време. Хондата беше съвсем нова.
— Знаеш къде да ме намериш.
Нел излезе заедно с него и бе обгърната от топло сияние, когато той се наведе, за да я целуне на раздяла. След това двамата тръгнаха в различни посоки.
Беше изминала едва няколко крачки, когато Гладис Мейси извика зад гърба й:
— Нел! Почакай. — Леко задъхана от усилието да я настигне, Гладис сложи ръка на гърдите си. — Покажи ми пръстена, за който говорят всички.
Преди Нел да повдигне ръката си, Гладис я грабна и се наведе да разгледа пръстена отблизо и внимателно.
— Знаех си, че младият Тод ще направи чудесен избор! — Кимна в знак на одобрение и вдигна поглед към Нел. — Голяма късметлийка си — не само заради пръстена.
— Знам.
— Той израсна пред очите ми. Когато се превърна в млад мъж, започнах да се питам коя ли ще бъде щастливата му избраница. Радвам се, че си ти. Привързах се към теб.
— Мисис Мейси. — Нел импулсивно я прегърна. — Благодаря ви.
— Родени сте един за друг. — Гладис я потупа по гърба. — Знам, че си преживяла трудности — кимна тя, след като Нел се отдръпна. — Когато пристигна тук, долових нещо в очите ти. Но вече няма и следа от него.
— Всичко с минало. Сега съм щастлива.
— Личи си. Определихте ли датата?
— Все още не. — Нел се замисли за адвокатите и Евън. „Ще се справя — каза си. — С всичко!“ — Веднага щом стане възможно.
— Искам място на първия ред.
— Имаш го. Полага ти се и шампанско — колкото можеш да изпиеш — на тридесетата ни годишнина.
— Няма да забравя. Е, трябва да вървя. Скоро чудовищата ще почукат на вратата ми, а не искам да намажат прозорците със сапун. Предай моите благопожелания на бъдещия си съпруг.
— Обещавам.
„Бъдеш съпруг — помисли си Нел, когато отново пое към дома. — Звучи чудесно!“
Ускори крачките си. Трябваше да побърза, за да се прибере преди здрач.
Когато стигна до входната врата на къщата, предпазливо се озърна. Щом се увери, че е сама в чезнещата светлина, протегна ръце към тиквените си фенери, пое си дълбоко лъх и се съсредоточи. Беше необходимо доста голямо усилие. С кибритена клечка би свършила тази работа доста по-бързо, но би се лишила от удоволствието да види как свещите в издълбаните тикви се запалват и фенерите грейват от огъня в съзнанието и. „Господи! — Шумно издиша и избухна в смях. — Господи, страхотно е“.
Не само магията й се струваше удивителна. Най-голяма радост й носеше това, че вече знае коя е и каква е. Беше открила силата, призванието и сърцето си. Отново можеше да управлява съдбата си я да я сподели с мъж, който вярва в нея.
Каквото и да се случеше утре или година по-късно, тя бе Нел — сега и завинаги. С танцова стъпка прекрачи прага.
— Диего! Прибрах се. Няма да повярваш какъв ден преживях. Най-щастливия в живота си. — С пирует влезе в кухнята и натисна ключа за осветлението. Сложи чайника на котлона, преди да се залови да пълни голяма плетена кошница с лакомства. — Дано Бог ни дари с много деца. Отдавна не съм подготвяла карнавален костюм и почерпка. Нямам търпение. — Отвори шкафа. — Оставих колата си до кафенето. Къде ми беше умът?
— Била си разсеяна.
Чашата, към която посегна, се изплъзна от ръката й, удари се в плота и се разби на пода. Плахо се обърна и усети, че ушите й бучат.
— Здравей, Хелън. — Евън бавно се приближи към нея. — Радвам се да те видя.
Не можа да произнесе името му или да издаде какъвто и да било звук. Мислено се помоли това да е поредното съновидение или халюцинация. Но той протегна ръка и тънките му пръсти докоснаха лицето й. Кръвта й се смрази.