— Защо просто не го направиш? — едва промълви тя. — Хайде — сложи край на всичко!
— Ти избяга от мен. — Тонът му издаде по-скоро недоумение, отколкото гняв. — Избяга.
— И ще продължа да бягам, докато не ме убиеш. Предпочитам да умра, отколкото да живея с теб. Веднъж вече умрях, така че — направи го! Не се страхувам от теб.
Почувства как острието се плъзна по кожата й. Щом чу стъпки, той я принуди да се изправи.
Дори с нож, опрян до гърлото, Нел изпита радост, когато видя Зак. Жив. Тъмното петно на ризата му се открои на слабата звездна светлина. Но беше жив и нищо друго нямаше значение за нея.
— Пусни я! — Зак зае позиция за стрелба и хвана пистолета с две ръце. — Пусни ножа и се отдръпни от нея!
— Ще прережа гърлото й. Тя ми принадлежи, така че няма да се поколебая.
Евън отмести поглед от Зак към Рипли и Миа. Тримата бяха застанали в полукръг.
— Ако я нараниш, няма да си тръгнеш жив оттук.
— Нямате право да се бъркате в отношенията между съпрузи. — Думите му прозвучаха почти трезво, сякаш зад лудостта му се криеше зрънце здрав разум. — Хелън е моя съпруга. По закон, по морал, за вечни времена! — Побутна брадичката й нагоре с острието. — Хвърлете оръжията и си вървете! Това е моя работа.
— Не мога да се прицеля добре — задъхано каза Рипли. — Светлината не е достатъчна, за да бъда сигурна.
— Не по този начин. Свали револвера, Рипли!
Миа протегна ръка:
— Без подобни щуротии.
Пръстът на спусъка я сърбеше. Виждаше ножа до шията на Нел и долавяше мириса на кръвта на брат си.
— Рипли — заговори отново Миа със спокоен, но настойчив тон, в един глас със заповедите на Зак към непознатия да хвърли ножа и да се отдръпне.
— Права си, по дяволите!
Зак не ги чуваше. Сякаш бяха престанали да съществуват. Единствената реалност за него бе Нел.
— Няма просто да те убия. — Държеше оръжието с непоклатима увереност и гласът му бе съвършено спокоен. — Ако й направиш дори драскотина, очаква те мъчителна смърт. Ще те прострелям в коленете, в топките и в стомаха. Ще стоя до теб и ще гледам как кръвта ти изтича.
Зачервеното от гняв лице на Евън изведнъж пребледня. Явно бе прозрял, че Зак не се шегува. Беше доловил болката и жаждата за отмъщение в тях и се бе изплашил. Ръцете му затрепериха, но не помръдна от мястото си.
— Тя ми принадлежи.
Рипли и Миа стиснаха ръце. Нел почувства силната енергия, която излъчваха двете, и вълните на обич и ужас, струящи от Зак, който бе дошъл да я защити, въпреки че бе ранен.
Както никога досега, мъжът, чиито ръце я бяха сграбчили, излъчваше страх.
Тя бе Нел Чанинг — сега и завинаги, а човекът зад нея бе нищожество. Стисна в шепата си медальона, които й бе дала Миа. Талисманът завибрира.
— Принадлежа на себе си. — Почувства прилив на сили. — Само на себе си. И на теб — побърза да добави тя. Срещна погледа на Зак. — Вече не може да ме нарани. — Вдигна другата си ръка и докосна китката на Евън. — Пусни ме и ще отървеш кожата, Евън. Ще забравим за всичко това. Даваме ти шанс. Последен.
Дъхът му изсвистя зад ухото й:
— Глупава кучко, как можеш да си въобразяваш, че ще те пусна?
— Сам направи избора си. — Тонът й издаде съжаление. — За последен път. — Стиховете зазвучаха в главата й, сякаш винаги са били там и са чакали да ги отприщи. Не можеше да повярва, че някога се е страхувала от него. — За всички сторени злини — неведнъж, три пъти плати! От теб, след този нощен час, свободна съм навеки аз.
Кожата й засия като слънце, а в зениците й проблеснаха звезди. Ножът трепна до шията й и падна на земята. Последва сподавен вик, след който Евън се свлече зад нея.
Дори не се обърна да го погледне.
— Не го убивай — прошепна тя на Зак. — Не по този начин. Ще се чувстваш виновен. — Долови настървението му и се приближи към него, когато Евън простена. — И двамата ще се чувстваме виновни. Той вече не представлява заплаха. — Докосна гърдите на Зак и усети, че сърцето му бие неудържимо. — Толкова е жалък!
Евън се гърчеше на земята, сякаш го бяха пронизали безброй стрели. Лицето му бе мъртвешки бледо.
Зак отпусна револвера и обви здравата си ръка около раменете на Нел. Притисна я към себе си за миг, а тя преплете пръсти с тези на Миа и кръгът се затвори.
— Остани с тях — каза й Зак. — Аз ще се справя с него. Няма да го убия. Ще страда повече, ако остане жив.
Рипли проследи с поглед брат си, когато пристъпи към свития на кълбо мъж и извади белезниците. Трябваше да му позволи сам да свърши това.