— За две минути ще закопчае жалкото нищожество и ще му прочете правата, а после ще отидем в болницата. Не знам колко сериозно е ранен.
— Аз ще го откарам. — Нел погледна кръвта на Зак по ръката си и сви юмрук. — Ще остана с него.
— Смелостта разваля магията. — Миа протегна ръка и докосна талисмана. — А любовта създава друга. — Притегни Нел в прегръдката си и силно я притисна. — Ти успя, малка сестричке. — Обърна се към Рипли: — А ти намери съдбата си.
Преди да се зазори след нощта на Вси светии, дълго след като фенерите бяха угасени, Нел седеше в кухнята на жълтата си къща и държеше ръката на Зак в своята.
Беше побързала да се върне, за да заличи следите от случилото се и от това, което би могло да се случи. Беше отстранила задържалата се отрицателна енергия и бе запалила свещи и тамян.
— Трябваше да пренощуваш в клиниката.
Потърка ръката му и я стисна:
— Бих казала същото за теб.
— Отървах се само с няколко шева, а ти си получила мозъчно сътресение.
— Леко — напомни му Нел. — А двадесет и три шева не са никак малко.
„Двадесет и три шева — помисли си той. — Дълъг, грозен разрез.“ Лекарят бе нарекъл това, че няма засегнати мускули, истинско чудо.
Зак би го нарекъл магия. Магия, сътворена от Нел.
Тя докосна чистата бяла превръзка и прокара пръсти по златния медальон.
— Не си го свалил.
— Ти ме помоли да го нося. Нагорещи се — каза й Зак и я накара да втренчи поглед в него. — Миг преди той да забие ножа в рамото ми. В съзнанието си видях острие, което се насочва към сърцето ми, а после някаква сила го отклонява. Сякаш се е ударило в щит. Помислих, че с халюцинация. А не е било.
— Бяхме по-силни от него. — Нел повдигна хванатите им ръце към лицето си. — Умирах от страх — още от мига, в който чух гласа му. Всичко постигнато дотук, всичко, което бях научила за себе си, изчезна. Той ме парализира, волята ми сякаш се изпари. Такова бе въздействието му върху мен. Но постепенно силата ми започна да се връща, а когато те рани, изведнъж нахлу обратно. Не можех да мисля трезво — навярно донякъде заради сътресението.
— Ти се втурна да ме спасяваш.
— А ти хукна след него заради мен. И двамата сме герои.
Нежно докосна лицето й. По него имаше драскотини, които го накараха да почувства пулсираща болка в скулите.
— Никога вече няма да те нарани. На разсъмване ще отида да сменя Рипли и ще се обадя в прокуратурата на щата. Опитът за двойно убийство ще му коства доста години на топло, колкото и добри адвокати да си наеме.
— Вече не се боя от него. Накрая беше трогателна гледка, разяждан от собствената си жестокост. Най-сетне лудостта му излезе на показ — повече не ще може да я прикрива.
Сякаш все още виждаше стъклените очи на Евън Ремингтън, широко отворени от уплаха върху бледото му като платно лице.
— Ще прекара остатъка от живота си в килия.
Нел стана да налее още чай. Когато се върна до масата, Зак обви ръце около нея и притисна лице към гърдите й.
— Ще ми бъде нужно време, за да залича от съзнанието си образа ти с нож до гърлото. — Погали косите й.
— Имаме цял живот на разположение да изпълним мислите си с по-красиви образи. Искам да се омъжа за теб, шериф Тод. Да започнем час по-скоро нов живот заедно.
Седна в скута му и с въздишка отпусна глава на рамото му. Видя през прозореца първите лъчи на зората и розовия оттенък на небето. Щом сложи ръка на гърдите му, усети, че сърцето му бие в един ритъм с нейното. Знаеше, че това е най-истинската магия.