— Мислех си… Бих искала чаша капучино и купичка супа, ако обичате.
В очите на Миа се изписа раздразнение и сякаш бе готова да изпрати Нел обратно зад полиците.
— Със супата мога да се справя. Днес имаме крем супа от омари. Боя се, че машината за еспресо е свръх възможностите ми.
Нел погледна към красивата машина, изработена от мед и месинг, и леко потръпна.
— Мога и сама да си го направя.
— Знаеш как се борави с това нещо?
— Да, разбира се.
Миа се замисли, даде знак на Нел и тя бързо се озова зад тезгяха.
— Мога да направя едно и за вас.
— Защо не? — „Малко смело зайче“, помисли си Миа, докато наблюдаваше как Нел се заема с машината. — Какво те води насам? На екскурзия ли си?
— Не, о! — Нел поруменя, сещайки се за раницата си. — Не, просто разузнавам. Търся работа и квартира.
— А!
— Извинете, знам, че звучи невъзпитано, но подслушах… разговора ви. Ако правилно съм разбрала, вие сте в затруднено положение. Мога да готвя.
Миа остана загледана в машината, докато започна да излиза пара и се чу съскане.
— Наистина ли?
— Много добра готвачка съм. — Нел й предложи чаша кафе с пяна. — Занимавала съм се с доставка на храна по домовете, работила съм във фурна за хляб и като сервитьорка. Умея да приготвям храна и да я сервирам.
— На колко години си?
— На двадесет и осем.
— Имаш ли криминално досие?
Нел почти избухна в смях, за миг в очите й се появиха закачливи пламъчета.
— Не, досадно честна съм, надеждна работничка и готвачка с фантазия. — „Недей да бръщолевиш, недей да бръщолевиш!“, заповяда си тя, но като че ли не можеше да спре. — Имам нужда от работа, защото искам да живея на острова. Бих искала да работя тук, защото харесвам книгите и веднага щом влязох в магазина ви, атмосферата ми допадна.
Заинтригувана, Миа леко наклони плава:
— И какво беше усещането?
— Че тук ще ми се удаде възможност.
„Отличен отговор“, помисли си Миа.
— Вярващ ли във възможностите?
Нел се замисли.
— Да, бях принудена да свикна.
— Извинете. — До тезгяха се приближиха мъж и жена. — Бихме искали два мексикански сладкиша с глазура и два еклера.
— Разбира се, момент. — Миа се обърна към Нел: — Наета си. Престилките са отзад. По-късно ще обсъдим подробностите. — Отпи от капучиното. — Браво! — похвали я и й направи път. — О, как се казваш?
— Нел. Нел Чанинг.
— Добре дошла на остров Трий Систърс, Нел Чанинг.
Миа Девлин управляваше кафенето така, както управляваше живота си. С вроден вкус и до голяма степен — за свое собствено удоволствие. Беше хитра бизнес дама, която обичаше да печели. Но винаги сама вземаше решенията си. Отхвърляше всичко, което я отегчава, и преследваше това, което я интересува. В момента Нел Чанинг я бе заинтригувала.
Ако Нел бе преувеличила с уменията си, Миа би могла да я уволни също толкова бързо, колкото я бе наела, и нямаше да съжалява. Би могла да й помогне да си намери работа другаде. Не би отнело много време и не би попречило на бизнеса й.
Беше предприела тази стъпка само защото нещо у Нел я бе привлякло, когато сините й очи бяха срещнали нейните.
„Наранена невинност.“ Това бе предположението на Миа в първия миг, а тя безрезервно се доверяваше на първите си впечатления. „Както и дарба — помисли си тя, — въпреки че самоувереността й е малко разклатена.“
Щом се преоблече и започна работа в кафенето, Нел се ориентира в обстановката.
Миа я наблюдаваше през целия следобед и забеляза, че добре се справя с поръчките, с клиентите, с касата и с мистериозната кафе машина.
Би трябвало да я накара да промени начина си на обличане. Износените джинси бяха нещо обичайно на острова, но според Миа бяха твърде старомодни.
Доволна, Миа влезе в кухнята на кафенето. Направи и впечатление, че плотовете и приборите са чисти. Джейн не умееше да подрежда, въпреки че носеше повечето сладкиши вече приготвени.
— Нел?
Нел, която бе застанала до загорялата фурна и я изстъргваше, се сепна и рязко се обърна. Бузите й поруменяха, когато погледна към Миа и младата жена до нея.
— Да не би да те стреснах? Това е Пег. Тя работи втора смяна — от два до седем.
— О, здравей!
— Здравей! Господи, не мога да повярвам, че Джейн и Тим просто заминават. Ню Йорк! — В гласа на Пег се доловиха нотки на завист. Беше ниска и наперена, с изсветляла от слънцето гъста къдрава коса. — Джейн правеше страхотни кифлички с боровинки.
— Да, но нея и боровинковите й кифлички вече ги няма. Сега трябва да говоря с Нел, така че се налага ти да се грижиш за кафенето.
— Няма проблем. После ще си поговорим, Нел.
— Нека отидем в офиса ми да обсъдим подробностите. Лятно време работим от десет до седем. През зимата съкращаваме работното време и затваряме в пет. Пег предпочита следобедната смяна. Обича да ходи на партита и не може да става рано. Във всеки случай ще имам нужда от теб сутринта, преди да започнем да сервираме в десет.