— Това е Изис. Няма да те притеснява.
— Много е красива. Градината ваше дело ли е?
— Да. Истинският дом не може без цветя. О, не съм попитала дали имаш транспорт.
— Да, имам кола, но едва ли би могла да се нарече транспорт.
— Ще свърши работа. Няма да ти се наложи да ходиш далече, но би било трудно всеки ден да носиш покупките пеша.
Щом стигнаха до края на градината, Миа зави наляво, мина с бързи стъпки покрай задните врати на магазините и се отправи към няколко спретнати къщи.
— Мисис… Извинете, не знам фамилното ви име.
— Девлин, но ти казах да ме наричаш Миа.
— Миа, благодаря за работата и шанса, който ми даваш. Мога да ти обещая, че няма да съжаляваш. Но… бих ли могла да попитам къде отиваме?
— Трябва да се настаниш някъде. — Зави зад ъгъла, спря и направи жест: — Това би трябвало да свърши работа.
От другата страна на тясната странична уличка се виждаше малка жълта къща, която приличаше на весел слънчев лъч в края на редица ниски дървета. Капаците на прозорците бяха бели, както и парапетът на тясната веранда. Отпред имаше цветя, сред които лятото сякаш танцуваше в разноцветни багри. Беше в края на пътя, сред тревна площ, закътана под шарената сянка на дърветата.
— Твоя ли е? — попита Нел.
— Да, засега. — Подрънквайки с ключовете, Миа закрачи по каменната пътека. — Купих я миналата пролет.
Не знаеше какво я бе накарало да го направи. „Инвестиция“, беше си казала тогава. Въпреки че бе бизнес дама до мозъка на костите, досега не бе правила опит да даде къщата под наем. Изчакваше, но реши, че най-сетне е намерила подходящия човек. Отключи входната врата и отстъпи назад.
— Била е благословена.
— Моля?
Миа само кимна:
— Заповядай.
Мебелировката бе оскъдна. Обикновен диван, който се нуждаеше от нова тапицерия, широк стол, отрупан с възглавници, и няколко разхвърляни маси.
— Спалните са от другата страна, но онази, която е отляво, е по-подходяща за офис или кабинет. Банята е малка, но прелестна, а кухнята е модернизирана и би могла да свърши добра работа. Намира се отзад. Понякога работя в градината, но са нужни повече грижи. Напрежението е слабо, но фурната работи добре. Ще бъдеш много доволна, когато дойде януари и запалиш камината.
— Чудесна е. — Нел не можа да се въздържи и надникна в спалнята, където имаше хубаво легло с бели железни табли. — Прилича на приказна къщичка. Сигурно ти е приятно да живееш тук.
— Аз не живея тук, ти ще живееш.
Нел бавно се обърна. Миа стоеше в средата на малката стая и стискаше в ръце ключовете. Косите й сякаш сияеха на светлината, която проникваше през двата прозореца.
— Не разбирам.
— Имаш нужда от квартира и аз ти я предлагам. Предпочитам да живея на скалите. Засега това е твоят дом. Не го ли усещаш?
Нел бе щастлива и същевременно — кълбо от нерви. В момента, в който прекрачи прага на къщата, изпита желание да се изтегне като котката, която се припичаше на слънце.
— Мога да остана тук?
— Животът ти е бил труден, нали? — промърмори Миа. — Трябва да се радваш на възможността за добро бъдеще. Ще плащаш наем, защото човек не може да оцени стойността на нищо, което е безплатно. Срока ще определим според датата за получаване на заплатата. Настани се. Ще трябва да се върнеш да подпишеш документите и да доуточним някои други неща. Но това може да почака до утре сутринта. Пазарът на острова е най-доброто място, откъдето можеш да купиш продукти за утрешното меню. Ще ги уведомя, че ще отидеш, така че може да напазаруваш за сметка на кафенето. Тенджери, тигани и каквито и други разходи да направиш, ще се издължа в края на месеца. Надявам се да видя теб и творенията ти точно в девет и половина. — Спря да говори и сложи ключовете в отпуснатата ръка на Нел. — Някакви въпроси?
— Толкова много, че се чудя откъде да започна. Не знам как да ти благодаря.
— Не си хаби сълзите, сестричке — отвърна Миа. — Твърде скъпоценни са. Ще се наложи здравата да поработиш, за да се устроиш тук.
— Нямам търпение да започна. — Нел подаде ръка. — Благодаря, Миа.
Ръцете им се докоснаха и между тях проблесна искра, която бързо изчезна. Нел се засмя и се пошегува:
— Сигурно във въздуха има натрупано много статично електричество или нещо друго.
— По-скоро — нещо друго. Е, добре дошла у дома, Нел. — Миа се обърна и се запъти към вратата.
— Миа. — От вълнение гърлото й се сви до болка. — Казах, че къщата сякаш е приказна. Сигурно ти си моята добра кръстница — фея.
Миа й отвърна с ослепителна усмивка.
— Скоро ще откриеш, че съвсем не съм такава. Аз съм най-обикновена вещица. Не забравяй да ми донесеш разписките — добави тя и тихо затвори вратата след себе си.