— Тя не е заблудена, а търсеща. Има разлика. Почувствах нещо — добави Миа, докато слизаше по стълбите, за да попълни поръчките. — Когато се поуспокои, ще я опозная по-отблизо.
— Поне поискай препоръка.
Миа повдигна вежди, щом чу задната врата да се отваря.
— Току-що получих една. Точна е. Не я тормози, Лулу. Изглежда чувствителна. Е, добро утро, Нел.
— Добро утро. — Нел бързо влезе с покрити подноси в ръце. — Паркирах колата си отзад. Нямате нищо против, нали?
— Не, разбира се. Имаш ли нужда от помощ?
— О, не благодаря. Напъхала съм всичко в колата.
— Лулу, това е Нел. Можете да се опознаете по-късно.
— Приятно ми е, Лулу. Ще започна да подреждам.
— Добре, върви. — Миа изчака, докато Нел се качи на горния етаж. — Изглежда опасна, нали?
Лулу стисна зъби:
— Понякога външността заблуждава.
След няколко минути Нел отново изтича надолу по стълбите. Беше облечена със снежнобяла тениска, пъхната в джинсите. Върху нея бе закачила златния си медальон, който приличаше на талисман.
— Включих машината. Следващия път като сляза, ще ви донеса кафе, но не знам как го обичате.
— За мен чисто, с мляко и захар — за Лу. Благодаря.
— Имате ли нещо против да не се качвате в кафенето, преди да свърша с подреждането? Бих искала да погледнете, когато всичко е готово. Така че само… — Запъти се обратно към вратата с поруменяло лице и каза: — Почакайте. Става ли?
— Старае се да се хареса — изкоментира Миа, докато двете с Лулу попълваха поръчките. — Изгаря от нетърпение за работа. Това определено са наклонности на психопат. Повикай ченгетата.
— Млъкни!
След двадесет минути, задъхана и тръпнеща от вълнение, Нел слезе отново по стълбите.
— Сега можеш ли да се качиш? Все още имам време да разместя нещата, ако не ти харесва подредбата им. О, би ли се качила и ти, Лу? Миа каза, че си запозната с всичко в магазина, така че би могла да споделиш мнението си.
— Хм. — Лулу с неохота спря да маркира поръчките. — Кафенето не е моя територия. — Но сви рамене и последва Миа и Нел нагоре по стълбите.
Витрината бе препълнена с богато украсени пасти, кифлички и сладкиши, поръсени със златисти стафиди. Имаше многоетажна торта с лъскава шоколадова глазура и дантели от разбита сметана, бисквити с големина на мъжка длан. От кухнята се носеше ароматът на къкрещата супа. На дъската за менюто грижливо бяха изписани специалитетите за деня. Чашите бяха излъскани до блясък, кафето ухаеше неустоимо, а бледосиният буркан с канелени пръчици бе сложен на тезгяха.
Миа запристъпва напред-назад пред витрината — като генерал, който инспектира военните части, докато Нел едва се сдържаше да не закърши ръце:
— Още не съм подредила салатите и не съм сложила супата. Помислих си, че е по-добре да изчакам до единадесет часа, защото сутринта хората биха предпочели сладкишите. Отзад, в кухнята, има още от плодовата пита и шоколадови сладки с орехи, но не съм ги подредила, за да не изглежда претрупано. Освен това те са по-подходящи за обяд и следобед. Изложих тортата сега, защото се надявам клиентите да я забележат и да се отбият по-късно да си вземат по някое парче. Но мога да разместя подредбата, ако предпочитате… — Спря да говори, когато Миа повдигна пръст.
— Да опитаме от плодовата пита.
— О, разбира се. Само почакайте да донеса малко от кухнята. — Втурна се натам и се върна обратно с парче плодова пита върху хартиена салфетка.
Без да каже нищо, Миа го раздели на две и подаде половината на Лулу. Когато отхапа първата хапка, тя се усмихна.
— И това ако не е препоръка! — промърмори, после се обърна към Нел: — Ако не престанеш да трепериш, клиентите ще си помислят, че си нервна, защото с храната нещо не е наред. Няма да си поръчат и ще пропуснат нещо много специално. Имаш дарба, Нел.
— Харесва ли ти? — Нел въздъхна с облекчение. — Опитах от всичко по малко тази сутрин и сега ми е лошо — добави и прокара ръка по корема си. — Исках всичко да бъде както трябва.
— Наистина е така. Сега се отпусни, защото ако се разнесе мълвата, че имаме гений в кухнята, ще ти се струпа доста работа.
Нел не знаеше дали мълвата вече е тръгнала, но скоро бе твърде заета, за да мисли за страховете си. Преди десет и половина се наложи отново да зареди кафе машината и да допълни подносите. Всеки път, когато касата иззвънеше, я обземаше вълнение. А когато я помолиха за половин дузина кифлички за един клиент, който твърдеше, че никога не е опитвал по-хубави, Нел едва се въздържа да не затанцува.
— Благодаря, пак заповядайте.
Сияеща, тя се обърна към следващия клиент. Първото впечатление на Зак от нея бе, че е хубава блондинка с бяла престилка, широка усмивка и трапчинки. Това доста му допадна и закачливо й се усмихна в отговор: