„Естествено“, помисли си Сакс. Не иска да се държи неприлично пред новата си любов.
Тя влезе в стаята и внимателно огледа как се беше подредил Линкълн Райм.
— Линкълн, какво става? — Селито беше дошъл с Пърси за охрана. И той пристъпи в стаята.
— Трима мъртви, Лон. Той утрепа още трима. Лисица в кокошкарник.
— Линкълн — викна Сакс. — Стига! Не се самообвинявай! Объркан си.
Голяма грешка. Райм залепи яден поглед върху лицето й. Ако можеше, това щеше да бъде плесница.
— Аз не съм объркан. Приличам ли ти на объркан? Другите какво ще кажат? Объркан ли съм? Кажете бе, приличам ли ви на объркан шибаняк, а?
— Трябва…
— Трябва да се чупиме! Всичко свърши. Край. Точка.
Ниско по тревата и на топло вкъщи. Ще хващаме гората. Ти ще дойдеш ли с нас, Амелия? Предлагам ти да го направиш.
Накрая той погледна към Пърси.
— Вие какво правите тука? Трябваше да бъдете на Лонг Айлънд.
— Искам да поговорим.
Отначало той нищо не каза, после:
— Тогава поне ми дайте едно питие.
Пърси погледна към Сакс и пристъпи напред към лавицата. Наля и за себе си. „Сакс я гледаше с изпепеляващ поглед, но нищо не казваше“, забеляза тя.
— Ей това се казва мацка от класа! — възкликна Райм. — Аз убивам партньора й, а тя все още е съгласна да раздели с мен пиенето си. Ти не би го направила, Сакс.
— О, Райм, я стига! Понякога ставаш истинско лайно — злобно изплю Сакс. — Къде е Мел?
— Изпратих го вкъщи. Няма какво повече да правим… Опаковаме си я и я изпращаме на Лонг Айлънд, където ще е в пълна безопасност.
— Какво? — попита Сакс.
— Ще направим това, което трябваше да направим още отначало. Сипи още малко.
Пърси отвъртя капачката. Сакс се намеси:
— Стига му толкова.
— Хич не я слушай — ядоса се отново Райм. — Яд я е на мен. Понеже не правя това, което тя иска, затова сега е бясна.
„О, благодаря ти, Райм. Дай да си извадим всичките кирливи ризи, а? Голям купон ще си спретнем.“ Тя обърна красивите си, студени очи към него. Той дори не я видя; гледаше към Пърси Клей, която каза:
— Сключихме сделка. А сега, какво, двама агенти искат да ме отведат на Лонг Айлънд? Мислех, че мога да ти вярвам.
— Ако ми повярваш, ще умреш.
— Рискът си съществуваше — каза тя. — Ти още в началото ни каза, че има вероятност той да се промъкне в охраняваната къща.
— Така е, но после дори знаех как ще го направи.
— Какво… си знаел?
Сакс се намръщи и реши да мълчи. Райм продължи:
— Разбрах, че той се кани да удари охраняваната къща. Разбрах, че ще бъде облечен в униформа на пожарникар. Даже, мамка му, разбрах, че ще взриви задната врата, за да влезе. По онази система това е пет-двадесет или пет-двадесет и едно, с детонатор Инстадет. Прав ли съм?
— Аз…
— Прав ли съм?
— Да, пет-двадесет и едно.
— Видя ли? Всичко знаех. И то пет минути преди той да влезе при вас. Цялата работа беше, че просто не мога ей така, като всички, мамка му, да вдигна слушалката и да ви се обадя! Не мога… да вдигна… шибаната, скапана, тъпа, загубена слушалка и да ви се обадя, за да ви кажа какво ще стане. И затова умря твоят приятел. Заради мене.
Изведнъж Сакс изпита огромно съжаление към него, понеже усети колко тежко му е било. Беше разкъсвана от съзнанието на неговата болка, макар да нямаше и най-малка представа какво може да направи, за да я облекчи поне малко.
По брадичката му отново се беше стекла слюнка. Том пристъпи с една кърпичка, но Райм го отпрати, като ядно кимна с красивата си скулеста челюст. После кимна към компютъра.
— И заради него аз си бях вирнал носа. Ще си мисля, че съм нормален! Набирам се с модерната си количка като в спортна кола, прещраквам светлинки, сменям компактдискове… Идиотщина! — Той затвори очи и облегна глава назад към възглавницата си.
В този момент в стаята се разнесе силен остър смях, който изненада всички.
Пърси Клей си наля още малко скоч в чашата. После малко и на Райм.
— Че всичко е голяма идиотщина, така си е. Но това е и единственото, което чувам от вас.
Райм отвори очи и я зяпна. Пърси отново се изсмя.
— Стига — неуверено се опита да я предупреди той.
— О, я моля ви се — измърмори тя, без да му обърне внимание. — Стига, какво?
Сакс видя как очите на Пърси се присвиха:
— И какво искате да кажете? — започна тя. — Че някой е мъртъв, заради… повреда в техниката?
Сакс усети, че Райм съвсем не беше очаквал да чуе това от нея. Беше го изпреварила. След секунда той се съгласи:
— Да, точно това се опитвам да кажа. Ако имах способността да вдигна телефона…
Тя го сряза:
— И, какво? Това ви дава правото да избухвате като бога на войната? Че и да не си изпълнявате обещанията? — Тя гаврътна на екс питието си и ядно издиша поетия въздух. — Боже, Господи… Ти имаш ли някаква представа аз през какво съм минала, за да стоя пред тебе, а?