— Трябва да измислят бронежилетки за душата, Ейми. Наистина трябва да го направят.
„Сбогом, Райм“, помисли си тя. „Сбогом.“ И какъв беше неговият отговор на това мълчаливо сбогуване? Хвърли й един бърз поглед и грубо изръмжа:
— Давай да ги видим тези твои следи, Сакс. По-живо, времето лети.
Двадесет и осма глава
Час 29 от 45
Целта на криминалиста е да посочи точния извършител.
Това представлява проследяването на една следа до един-единствен източник, като се изключат всички останали.
Линкълн Райм се взираше в най-индивидуалното доказателство от всички възможни: кръв от тялото на Танцьора. Един ДНК-тест на определен ограничен участък, изключващ полиморфизма, на практика би елиминирал всяка вероятност кръвта да принадлежи на някой друг.
И въпреки това кръвта почти не беше от полза за Райм. Компютърната ДНК- система съдържаше образци от ДНК-то на някои от съдените престъпници, но тази база-данни беше твърде недостатъчна, тъй като в нея влизаха главно извършителите на сексуални престъпления и някои от по-жестоките убийци, така че Райм съвсем не се изненада, когато в системата не откри нищо за ДНК-то на Танцьора. Въпреки това Райм се радваше дори на това нищожно удоволствие, че притежаваше част от самия убиец, попила в памуче, пъхната на сигурно в епруветката. За повечето криминалисти извършителите обикновено са „някъде там, из улиците“; никога не бяха се срещали с тях и едва ли щяха да го направят, ако не ги извикаха на процеса. Затова Райм изпитваше приятния гъдел да „затвори“ в епруветка човека, който беше причинил страдание на толкова много хора, включително и на себе си.
— Какво друго ни носиш? — обърна се той към Сакс. Тя беше минала с прахосмукачката цялата стая на Брит Хейл, после двамата с Куупър, въоръжени с лупи, бяха я прегледали още по-внимателно, но не откриха нищо повече от нагар от изстрели, стружки от куршуми, тухлен прах и мазилка там, където се бяха забили куршумите.
Беше намерила и гилзите на полуавтоматичния му пистолет. Оръжието беше Берета 7,62 мм. Най-вероятно беше старо; ударникът му имаше луфт и биеше доста встрани. Всичките гилзи, Сакс ги беше открила и петте, са били потопени з очистващ разтвор, за да се махнат отпечатъците на хората от компанията-производител. Така те по никакъв начин не можеха да бъдат проследени до смяната, произвела ги в някой от заводите Ремингтън или после до дистрибутора в някой град. Освен това Танцьорът най-вероятно ги беше заредил с кокалчетата на пръстите си, за да не оставя отпечатъци. Стар номер.
— Друго?
— Куршуми от пистолет.
Куупър ги огледа внимателно. Три от тях бяха сплескани. Единият беше в доста добро състояние. Останалите два бяха покрити с черната обгоряла кръв на Брит Хейл.
— Огледай ги за отпечатъци — нареди Райм.
— Направих го вече — гласът й секна на последната сричка.
— Опитай с лазера.
С това се зае Куупър.
— Няма нищо, Линкълн. — Техникът видя памуче в една от найлоновите кесийки. — А това какво е?
Сакс му отговори:
— О, успях да намеря и един от куршумите му за снайпера.
— Какво?
— Ами той стреля няколко пъти по Джоуди. Два от изстрелите попаднаха в стената на къщата и експлодираха. Този обаче се заби в пръстта — в цветната леха и не гръмна. До едно от мушкатата имаше малка дупка и…
— Чакай — Куупър премигна. — Ама това е от онези дум-дум патроните.
— Да бе, но не е избухнал.
Той внимателно постави кесийката върху масата и отстъпи назад, при което повлече със себе си и Сакс, макар и два инча по-висока от него.
— Какво става?
— Дум-дум куршумите са много нестабилни. Барутните зрънца може да тлеят дори в този момент… Всяка секунда може да избухне. А шрапнелче от медната обшивка може спокойно да те убие.
— Нали видя късчета от другите куршуми, Мел? — обади се Райм, — Разбра ли как са направени?
— Зловещи са — смутен каза техникът. Голото му теме беше покрито със ситни капчици пот. — Вътре е пълно предимно с бездимен барут и пентаерилтритол триакрилат. Той е много нестабилен.
— Ами този защо не е избухнал?
— Явно пръстта не е била достатъчно твърда. Пък куршумите са самоделки. Сигурно качественият му контрол не е бил много ефективен по отношение на този.
— Сам ли си ги прави? — удиви се Райм. — Че как? Като не сваляше поглед от найлоновата торбичка, техникът заобяснява: