— Къде е Пърси? — попита го Сакс.
— Вътре. Довършва поправката на самолета.
— Сама ли?
— Така мисля. Бива си я, наистина мъжко момиче е. Човек направо да не очаква, такава, е, не особено привлекателна жена, да разбира от толкова много неща. Страшна майка, а?
„Я да млъкваш, че ако си отворя аз устата…“
— Някой друг има ли? От Компанията? — И тя кимна към офиса на Чартърни полети „Хъдсън“. Вътре светеше лампа.
— Мисля, че Пърси изпрати всички вкъщи да си почиват. Чакаме един да пристигне всеки момент, този дето ще й бъде втори пилот. Един от техниците им е вътре, сигурно трябва да присъства преди всеки полет. Проверих го. Няма проблеми.
— Значи тя наистина смята да лети?
— Ами така изглежда.
— Самолетът се охранява непрекъснато, нали?
— Точно така. Още от вчера. А вие защо сте тук?
— Трябват ми някои образци за анализ.
— Ама този Райм, и него си го бива, голям мозък е, а?
— А-ха.
— Двамата сте голяма комбина.
— Е, изкарахме заедно няколко случая — безразлично отвърна тя. — Той ми спаси задника от отдел Обществени връзки.
— Добре е направил. Ами, я кажи, чувам, че си можела да забиеш гвоздей.
— Какво да правя…?
— Че добре стреляш. С револвер. Била си в отбора, а? „Да, и ето тук беше мястото на последното ми състезание“, помисли си тя с горчивина.
— Ами, намирам си работа за събота и неделя — измърмори тя.
— То и аз стрелям от време на време, ама, честна дума, дори в най-добрите ми дни, когато съм с хубав пистолет, с дълга цев, на единична, на повече от петдесет-шестдесет метра съм гола вода.
Тя оцени думите му, но знаеше също така, че те имаха за цел да я оправдаят за вчерашното й фиаско; ето защо тя не им обърна никакво внимание.
— Ще отида да поговоря с Пърси.
— Точно срещу вратата е, колежке.
Сакс се мушна в огромния хангар. Вървеше бавно и оглеждаше всички места, където би се скрил Танцьорът. Спря се пред огромна купчина кашони; Пърси още не я беше видяла.
Беше стъпила на едно неголямо скеле с ръце на кръста и гледаше сложната плетеница тръби, жици и проводи, които излизаха и влизаха в самолетния двигател. Ръкавите й бяха навити, ръцете й — целите в смазка. Кимна на себе си, сякаш току-що беше взела някакво решение и се протегна към двигателя.
Сакс беше направо очарована, докато наблюдаваше как ръцете на жената пробягваха с невероятна скорост из всички елементи на тази сложнотия. Тя прикрепяше, завинтваше, развинтваше, притягаше хлабини, запълваше отвори с уверени, заучени движения на тънките си ръце. Монтира един едър червен цилиндър, който отне на Сакс цели десет секунди да се сети, че това беше угасителният патрон.
Но една от частите — голям метален вътрешен цилиндър — не пасваше.
Пърси слезе от скелето и потърси тръбен ключ, взе го и се качи отново. Разви едни болтове, извади друга част, за да си осигури пространство за действие и отново опита да напъха големия цилиндър на мястото му.
Не успя да го помръдне.
Натисна с рамо. Пак нищо, сякаш беше заварен. Развинти още някаква част, като педантично поставяше всеки развит болт в един пластмасов леген в краката си и я извади да освободи още място. Лицето й силно се зачерви, докато отново се напъваше да монтира цилиндъра. Дишаше тежко. Внезапно той се изплъзна от ръцете й, изметна се, тя загуби равновесие и политна от скелето. Превъртя се във въздуха и падна на ръце и колене. Болтовете и инструментите, които така грижливо беше събирала, се пръснаха по циментовия под на хангара чак до опашката на самолета.
— Не! — извика тя. — Не!
Сакс пристъпи напред да види дали се беше ударила, но веднага разбра, че викът й съвсем не изразяваше болка. Пърси грабна един ключ и с все сила го трясна в пода. Сакс се спря, отстъпи назад в сянката до големите кашони.
— Не, не, не… и заудря с друг ключ циментовия под. Сакс реши да не се показва още.
— О, Ед… — тя изпусна ключа. — Не мога да го направя сама. — Задъха се и се сви на кълбо. — Ед… о, Ед… така ми липсваш! — Накрая се отпусна върху огрения от слънцето под и сгърчена като есенен лист, заплака.
Секунда-две по-късно всичко свърши. Пърси се изправи, пое си дълбоко въздух и избърса сълзите от очите си. Превърна се отново в смелия и твърд пилот, който цял живот искаше да бъде. Разтърси се, събра всички разпилени болтове и инструменти и отново се качи върху скелето. Загледа се в цилиндъра, който й се беше опъвал досега. Търсеше къде точно трябваше да легне, но май нищо не откри.
Сакс се върна към входната врата. Затръшна я с трясък и тръгна към самолета. Стъпките й отекваха в просторното помещение.