О, Сакс, да знаеш как ме боли да ти сторя това, но нямам избор. Той се обърна към Елиополос:
— Добре, но ще трябва да направите още нещо в замяна.
— И какво ако не го направя? — присмя се оня.
— Няма да ви кажа къде е Пърси — простичко обясни Райм. — Само ние знаем къде се намира тя.
Лицето на Елиополос, вече не така зачервено от скорошния туш в световното по бокс, впери леден поглед в Райм.
— Какво искаш?
Райм пое дълбоко въздух.
— Танцьорът показва известен интерес към стрелба по хората, които го преследват. Щом се каните да охранявате Пърси, бих желал да поставите под охрана и главния съдебен следовател по делото.
— Тоест, тебе? — попита прокурора. — Не, Амелия Сакс — отвърна Райм.
— Райм, не — опита се да протестира тя и се намръщи. Амелия Сакс беше бясна… А аз се каня да му я поднеса на тепсия в неговата зона на поражение. Той й махна да се приближи.
— Искам да остана тук — каза тя. — Искам да го пипна.
Райм зашепна:
— О, не се притеснявай за това, Сакс. Той ще те намери. Мел и аз ще се опитаме да открием коя е новата му самоличност. Но при първата му крачка към Лонг Айлънд искам да се прибереш на топло. Там, заедно с Пърси. Ти си единствената, която го разбира. Е, ти и аз. А пък на мен докторите ми казаха, че известно време няма да мога да си служа с пистолет.
— Ами, ако вземе и се върне тук…
— Не вярвам. Както се очертава, това му е първата рибка, на която май ще й се размине, а на него това хич не му се харесва. Той ще търси Пърси. Вбесен е. Сигурен съм.
Тя поспори още малко, накрая кимна.
— Така — обади се Елиополос, — вие значи също идвате с нас. Долу ни чака фургон.
Райм викна:
— Сакс?
Тя се спря. Елиополос се обърна:
— Наистина нямаме време.
— След минутка идвам.
— Нямаме време за празни разговори, колежке.
— Казах, минутка. — Тя без усилие спечели конкурса по продължително гледане очи в очи, след което Елиополос и охраната му поведоха Джоуди надолу по стълбите.
— Чакай — сепна се дребният насред коридора за навън. Върна се горе, сграби си скъпоценната книга и затрополи обратно.
— Сакс…
Мислеше да й каже нещо от сорта за излишния героизъм, за Джери Банкс или за това, че е твърде сурова към себе си.
За това да остави мъртвите и да си гледа живота…
Но после му дойде наум, че съвети за предпазливост или други окуражителни приказки биха били чисто празнословие.
Така че той реши да бъде просто:
— Стреляй първа.
Тя положи лявата си ръка върху неговата дясна. Той затвори очи и положи неимоверни усилия да почувства допира на кожата й върху своята. Почти си повярва, че успя, поне с безименния си пръст.
Вдигна поглед към нея. Тя му каза:
— А пък ти гледай винаги да има някой покрай тебе, нали? — И кимна към Селито и Делрей.
След това на вратата се показа един медицински работник, явно от бърза помощ, който огледа внимателно стаята, Райм, апаратурата и красивата полицайка. На лицето му се изписа съвсем ясно въпроса: „Какво, по дяволите, търся аз тука?“
— На някой от вас да му трябва един труп? — реши се накрая той.
— Да, на мен ми трябва — ревна Райм. — Бързо, внесете го! Дайте го насам!
Фургонът мина през огромна порта и се отправи по една тясна алея. Беше сякаш цяла миля дълга.
— Ако това им е алеята — измърмори Роланд Бел, — май ще дочакам да им видя къщата.
Двамата с Амелия Сакс подбраха Джоуди, който дразнеше всички, като непрекъснато шаваше насам-натам, а голямата му бронежилетка току дрънваше като се блъснеше някъде. Той все надничаше зад сенки и тъмни врати или пък докато се возеха, се взираше във всички минаващи коли. Зад тях вървяха двама от 32-Е, въоръжени с автомати. Пърси Клей беше седнала на седалката до шофьора. Още когато я взеха от летище Ла Гуардия и тръгнаха към окръг Съфолк, Сакс беше направо шокирана от вида на тази жена.
Нямаше и следа от някакъв вид изтощение — тя просто беше уморена. Дори страх не успя да прочете в очите й. Това, което най-вече разтревожи Сакс беше, че Пърси просто се беше отказала да се бори. Като улично ченге всеки ден тя се беше срещала с хиляди човешки трагедии. Беше съобщавала на хората за смъртта на близките им, но никога не бе виждала толкова отчаян човек като Пърси Клей. Тя се беше предала.