— Поспах малко. Какво става?
— Джоуди е Танцьорът. Райм току-що ми се обади.
— Какво? Как така?
— Не зная. Тя се огледа, потръпвайки от ужас. — Къде са пазачите?
Коридорът беше празен.
Тогава тя се сети откъде й беше позната миризмата. Това беше кръв! Миришеше на разтопена мед. Значи всички пазачи бяха мъртви. Сакс посегна към пистолета си, паднал на пода. Намръщи се, като погледна дръжката му. Там, където трябваше да се подава пълнителят, зееше празна дупка. Тя го вдигна. — Не!
— Какво пак?
— Пълнителят. Няма го. — Тя потупа колана си. Резервните два пълнителя също бяха изчезнали.
Бел извади своите пистолети — Глок-а и Браунинг-а. И те бяха без пълнители. Нямаше и патрон в цевта.
— В колата! — заекна тя. — Хващам се на бас, че го е направил в колата. Той седеше между нас. И не спря да шава. Все се блъскаше в нас.
Бел каза:
— В залата видях нещо като пирамида. Вътре имаше няколко ловни пушки.
Сакс си спомни, че и тя я беше видяла. Посочи:
— Натам.
Вече можеха да се оправят и на дрезгавата светлина от прозорците. Бел се огледа и приведен на две хукна накъдето му беше посочила Сакс. Тя пък се втурна в стаята на Пърси и видя, че жената спеше кротко в леглото си.
Върна се обратно в коридора, отвори ножа си и присвила очи, тръгна напред. В това време Бел се върна.
— Разбита е. Няма нито една пушка. Нито амуниции.
— Да хващаме Пърси и да се изпаряваме, докато е време. Недалеч от тях се чу стъпка. Изщракване от предпазителя на пушка и изстрел.
Тя сграби Бел за яката и го дръпна към вратата.
Изстрелът беше оглушителен, а куршумът изглежда преодоля звуковата бариера точно когато премина покрай тях. Тя усети мириса на горяща коса — нейната. Джоуди сега сигурно имаше доста мощен арсенал от оръжия — всичките пистолети на избитите пазачи — но въпреки това стреляше по тях с ловна пушка. ,
Те хукнаха към стаята на Пърси. Тя се отвори точно когато и те стигнаха до нея. Пърси беше тръгнала да провери какво става.
— Боже, как…
Бел се хвърли с цялата си тежест върху нея и я изблъска навътре. Сакс се метна отгоре им. Стана, и трясна вратата. Заключи я и се метна към прозореца. Пътем грабна един стол и го строши.
— Бързо, давай, давай, давай…
Бел вдигна зашеметената Пърси от пода и я завлачи до прозореца. В този момент около бравата на вратата се отвориха няколко едри дупки от едрите сачми за лов на елени.
Никой от тях не се обърна да види дали Танцьорът беше успял да отвори вратата. Те се прехвърлиха почти едновременно през прозореца и хукнаха през росната трева, колкото се може по-далеч.
Тридесет и осма глава
Час 44 от 45
Сакс спря до брега на езерото. Нощните изпарения, обагрени в розово и червено, се носеха като призрачни дрипи над неподвижната сива вода.
— Бързо — викна тя към Бел и Пърси. — Към онези дървета. Ръката й сочеше най-близкото прикритие — гората, в края на поляната, отвъд езерото. Оставаха им още стотина метра, но това беше положението.
Сакс погледна назад към къщата. Нямаше и следа от Джоуди. Тя се спъна и падна върху единия от убитите маршали. Кобурите им бяха празни, естествено, бяха им взети дори пълнителите. Тя знаеше, че Джоуди ги е взел, но се надяваше, че все пак е пропуснал едно нещо.
Нали и той е човек, Райм…
И наистина, след като опипа изстиналия труп, тя откри това, което търсеше. Изпод крачола на маршала извади второто оръжие на маршала от кобура на глезена. Смешен пистолет. Малък револвер Колт с пет патрона и петсантиметрова цев.
Отново обърна глава към къщата и то точно в момента, в който на прозореца се появи лицето на Джоуди. Той вдигна пушката. Сакс се претърколи и стреля веднъж. На сантиметри от лицето му се пръсна стъклото на прозореца. Той се дръпна назад.
Сакс хукна да заобиколи езерото след Бел и Пърси. Те тичаха наистина бързо като криволичеха наляво-надясно през мократа трева.
Бяха вече почти на сто метра от къщата, когато чуха първия изстрел. Трясъкът беше оглушителен и отекна в гората. Куршумът се заби в земята, точно зад крака на Пърси и вдигна във въздуха няколко бучки пръст.
— Залягайте — викна им Сакс. — Ей там. — И посочи към невисока могилка пръст.
Двамата се метнаха на земята точно в момента на втория изстрел. Ако Бел беше останал прав, куршумът щеше да го прониже точно между лопатките на гърба.
До най-близките дървета им оставаха още почти тридесет метра. Там щяха да бъдат почти в безопасност, но да тръгнат сега би било сигурно самоубийство. Джоуди явно беше също толкова точен стрелец, както и Стивън.
Сакс надигна глава да огледа.