— Значи е било напразно? Ед… и Брит? Умрели са напразно?
Той я попита:
— Какво става с компанията ти?
Пърси не очакваше този въпрос. Дори не беше сигурна, че е чула правилно.
— Моля?
— Твоята компания? Какво ще стане с Чартърни полети „Хъдсън“?
— Вероятно ще я продадем. Имаме вече предложение от друга Компания. Те ще могат лесно да изплатят дълга. Ние обаче не можем. Другият вариант е да обявим ликвидация. — Той за пръв път чуваше отчаяние в гласа й. Приличаше на птица, на която са прекършили крилете.
— Коя е другата компания?
— Честно казано, не си спомням. Рон е говорил с тях.
— Това е Рон Толбът, нали?
— Да.
— Той може ли да ни даде информация за финансовото състояние на компанията?
— Разбира се. Той знае почти колкото счетоводителите или адвокатите. Доста повече от мен.
— Ще можеш ли да му се обадиш и да го помолиш да дойде тук възможно най-скоро?
— Ами, да, предполагам. Той беше с мене на гробището. Вероятно току-що се е прибрал вкъщи. Ей сега ще му се обадя.
— И, Сакс? — каза Райм като се обърна към нея, — имаме още едно местопрестъпление. Искам да направиш оглед колкото е възможно по-скоро.
Райм впери поглед в огромния мъж, който влизаше през вратата, облечен в тъмносин костюм. Платът беше лъскав и имаше нещо униформено в кройката. Райм предположи, че го е носил, когато е летял.
Пърси ги запозна.
— Значи пипна го долното му копеле, а? — изръмжа Толбът. — Ще седне ли на стола, как мислиш?
— Аз обикновено се занимавам с боклуците — отвърна Райм, доволен както винаги, когато му се предоставяше възможност да обърне разговора в мелодраматичен. — Какво ще прави с тях местният прокурор, си е негова работа. Пърси каза ли ви, че имаме известни проблеми с компрометиращите доказателства срещу Хансен?
— Да, спомена нещо такова. Че чувалите били фалшиви? Но защо му е да го прави?
— Мисля, че мога да ти отговоря на въпроса, но ми трябва повече информация. Пърси казва, че познавате компанията твърде добре. Съдружник сте, нали?
Толбът кимна и извади пакет цигари. После, като видя, че никой не пуши, си прибра обратно пакета в джоба. Той беше дори по-закръглен от Селито и сякаш доста време беше изминало откакто можеше да закопчава всичките си копчета на сакото около масивното си шкембе.
— Сега нека видим ти какво ще кажеш за това? — каза Райм. — Ами ако Хансен не е искал да убива Ед и Пърси, защото са били свидетели?
— Но защо тогава? — изненада се Пърси. Толбът попита:
— Искате да кажете, че е имал други причини? Например? Райм не отговори направо на въпроса му.
— Пърси ми каза, че Компанията ви от доста време не се справя много добре с финансите.
Толбът вдигна рамене.
— Трудно беше последните две години. Голяма е конкуренцията, появиха се много частни малки самолети. Постоянно се борим с тях. Пощенските служби също ни създават проблеми. Печалбите намаляха.
— Но все пак имате добър — как му се викаше на това, Фред? Оправяте си документацията и всичко е наред, нали? Парите идват. Каква беше думата, бе?
Делрей се изсмя дрезгаво.
— Приход, Линкълн.
— Значи имате добри приходи.
Толбът кимна.
— О, приходите никога не са спирали. Просто много повече от тях са похарчени, преди да сме ги взели.
— Какво ще кажеш за идеята, че Танцьорът е трябвало да убие Ед и Пърси, така че истинският убиец да може да купи Компанията с отстъпка?
— Коя Компания? Нашата? — намръщи се Пърси.
— Но защо му е на Хансен да го прави? — изхриптя отново Толбът.
Пърси прибави:
— Защо просто не дойде при нас с големия чек? Той никога дори не е разговарял с нас.
— Аз не казах Хансен — отбеляза Райм. — Въпросът, който зададох преди, беше „Какво ще кажете, ако Хансен не е искал да убие Пърси и Ед?“ Може някой друг да е искал смъртта им?
— Кой? — попита Пърси.
— Не съм много сигурен. Просто… ами, всичко е заради оная зелена нишка.
— Зелена нишка? — Толбът проследи погледа на Райм, който сочеше към таблото с доказателствата.
— Изглежда всички я забравиха. С изключение на мен.
— Когато нещо е единствено, човек не го забравя. Нали така, Линкълн?
— Невинаги, Фред. Невинаги. Та тази нишка. Сакс — партньорката ми…
— Да помня ви — отвърна Толбът и кимна към нея.
— Та, тя я намери в хангара, нает от Хансен. Била е заедно с други следи, близо до прозореца, където Танцьорът е чакал преди да постави бомбата на самолета на Ед Карни. Заедно с нея Сакс намери и бронзови стружки, някакви бели нишки и лепило за пликове. Което ни навежда на извода, че някой е оставил ключа за хангара в пощенски плик някъде, така че Танцьорът да го намери. Но си мисля — защо ще му е нужен на Кол ключ, за да влезе в празен хангар? Нали е професионалист? Можел е да влезе вътре и със затворени очи. Единствената причина за това е за да изглежда така, че Хансен го е оставил. И така да натопи Хансен.