Очите му се преместиха върху затъмнените прашни прозорци, досами улицата.
Той се помоли да не види лице, гледащо навън.
— Редник, какви глупости са ти в главата?
— Сър, аз…
— Проучи обстановката, Редник!
— Сър, слушам, сър.
Усети отнякъде горчив мирис на изгоряло.
Обърна се и установи, че стоеше точно пред един ресторант за бърза закуска „Звездния козел“. Влезе вътре, като се правеше, че чете менюто, а всъщност оглеждаше внимателно клиентите.
На една маса седеше огромна жена. Беше сама и постоянно се наместваше върху крехкия неудобен камъшитен стол. Четеше някакво списание и отпиваше от време на време от висока чаша чай. Беше около тридесетте, дебела, с широко лице и тлъст нос. „Прелиства гланцираните страници на списанието си със завист“, прецени Стивън, „не със страст.“
Плати чаша от прехваления лайков чай „Божествени билки“. Взе я и тръгна към една маса до прозореца. Тъкмо минаваше покрай жената, когато чашата просто се изплъзна от ръцете му и падна върху отсрещния стол, разплисквайки горещия чай по пода на половината заведение. Дебеланата се дръпна назад изненадана и вдигна поглед към ужасения Стивън.
— Мили Боже — прошепна той. — Толкова съжалявам. — И той бръкна в джоба си, откъдето извади цял свитък салфетки. — Кажете, че не ви напръсках, нали? Моля ви!
Пърси Клей се освободи от младия инспектор, който я беше съборил на пода.
Майката на Ед, Джоан Карни, лежеше на няколко крачки по-нататък, лицето й беше застинало в ужас и объркване.
Брит Хейл беше залепен за стената, а пред него стояха двама плещести полицаи. Сякаш бяха тръгнали да го арестуват.
— Съжалявам, мадам, мисис Клей — извини се едното ченге. — Ние…
— Какво става? — Хейл беше напълно объркан. За разлика от Ед, Рон Толбът и дори самата Пърси, Хейл никога не беше ходил в казарма, не знаеше какво е битка. Иначе беше безстрашен — винаги носеше ризи с дълги ръкави, вместо традиционните бели пилотски ризи с къси ръкави. Криеше белезите по изгорените си ръце, когато преди няколко години се беше покатерил върху един горящ самолет „Чесна 150“, за да спаси пилота и пътника до него. Но самата идея за злонамереност, престъпления — въобще всяка умишлена вреда върху човешко същество — му беше напълно чужда.
— Обадиха ни се от специалните части — обясни инспекторът. — Смятат, че човекът, който е убил мистър Карни, се е върнал. Сигурно за да премахне и вас. Мистър Райм мисли, че черният фургон, който вие сте забелязали, е неговият.
— Добре де, нали ни изпратиха онези мъже да ни пазят — сряза го Пърси, като ядно кимна с глава към двамата полицаи, които бяха дошли сутринта.
— Господи — измърмори Хейл, като гледаше навън. — Вън сигурно има двадесет ченгета.
— Моля ви, сър, дръпнете се от прозореца — твърдо каза инспекторът. — Убиецът може да е на някой от съседните покриви. Тук все още не сте в абсолютна безопасност.
До Пърси долетяха стъпките на бягащ нагоре по стълбите човек.
— Покривът ли? — попита кисело тя. — А може би той в момента копае тунел откъм мазата? — И тя прегърна мисис Карни. — Добре ли си, майко?
— Какво става, защо е всичко това?
— Смятат, че може да ви се случи нещо — каза единият от полицаите. — Не на вас, мадам — обърна се той към майката на Ед, — става дума за мисис Клей и мистър Хейл. Те са свидетели по делото. Заповядано ни е да обезопасим района и да ги отведем в участъка, за по-сигурно.
— Някой говорил ли е с него? — попита Хейл.
— Все още не знаем кой е той, сър. Високият, слаб Хейл продължи:
— Имам предвид този, срещу когото ще свидетелстваме, Хансен. — Светът на Хейл беше изтъкан изцяло от желязна логика. От разумни хора. И от машини, номера и хидравлики. Трите му брака се бяха провалили, защото единственото нещо, пред което му се отваряше сърцето, беше науката за летенето и незаменимото усещане, което му даваше пилотската кабина. Той прокара пръсти през косата си, отмятайки падналия върху челото му кичур и каза: — Защо не го попитате? Той ще ви каже къде е убиецът. Нали той го е наел?
— Ами, мисля, че не е толкова просто.
На вратата се появи друг полицай.
— Улицата е обезопасена, сър.
— Нали нямате нищо против да дойдете с нас. И двамата.
— Ами майката на Ед?
— Вие в района ли живеете? — попита я един от полицаите.