Високата брюнетка, Лорън, помощничката на Толбът, беше облякла щастливата си рокля. Тя беше синя на цвят, в тон със синьото от символа на самолетите Хъдсън — силует на ястреб, кръжащ над опасано с мрежа земно кълбо. Наведе се към Карни и прошепна: — Всичко ще бъде наред, нали?
— Разбира се, че ще бъде — увери я той. После се прегърнаха за секунда. Сали Ан също го прегърна и му предложи още едно парче торта за из път. Той й отказа. Искаше му се да бъде някъде далеч. Далеч от чувствата, далеч от празничното настроение. Далеч от земята.
И скоро наистина беше. Летеше на цели три мили над земята в пилотската кабина на ЛИР 35 А, най-изисканият частен реактивен самолет, летял някога. По корпуса му нямаше маркировки и знаци с изключение на регистрационния номер; тялото му беше бляскаво, сребристо и гладко като острие на копие.
Летяха към застиналия залез — един наситено-оранжев диск, който почти незабележимо се плъзгаше зад разпилените гъсти розововиолетови облаци, мятайки последните си ярки лъчи слънчева светлина.
Единствено изгревът можеше да се сравнява по красота с гледката пред тях. И само гръмотевичните бури можеха да бъдат толкова зрелищни.
До О’Хеър оставаха 723 мили — разстояние, което те изминаха за по-малко от два часа. От Контрол на въздухоплаването в Чикаго любезно ги помолиха да се спуснат на 4200 метра височина и ги прехвърлиха на Контрол на пристигащите. Тим взе трубката.
— Контрол на пристигащите, Чикаго. ЛИР четворка, девятка „Чарли Жулиет“, приближавам се към вас на височина 4200 метра.
— Добър вечер „Чарли Жулиет“ — отвърна му спокойният глас на служителя от контролната кула. — Спуснете се на 2400 и поддържайте тази височина. Алтиметърът1
Чикаго показва тридесет, точка, едно, едно. Очаквайте векторно насочване двадесет и седем дясно.
— Прието, Чикаго. Девятка „Чарли Жулиет“ слиза от 4200 на 2400.
О’Хеър е едно от най-натоварените летища в целият свят, ето защо онези от въздушния контрол ги пратиха в изчакваща позиция да кръжат над западните предградия на града, докато им дадат разрешение за кацане. Десет минути по-късно приятният, накъсван от смущения глас, се разпореди:
— Девятка „Чарли Жулиет“, насочване нула, девет, нула, над множество приземни ветрове, към вектор двадесет и седем, дясно.
— Нула, девет, нула. Девятка „Чарли Жулиет“, прието — отвърна Тим.
Карни погледна нагоре към ярките точици на съзвездията, застинали неподвижно в оловносивото небе и си помисли: „Виж, Пърси, това тука са всичките звезди на вечерта…“
И това го накара да се подчини на може би единствения непрофесионален порив през цялата си кариера. Тревогата му за Пърси изведнъж рязко се увеличи, като температурата на болен от треска човек. Той на всяка цена трябваше да говори с нея.
— Поеми самолета — обърна се той към Тим.
— Разбрано — отвърна младият човек и ръцете му машинално се пренесоха върху вилката на самолетното кормило.
От Контрол на въздухоплаването отново запращя гласът на диспечера:
— Девятка „Чарли Жулиет“, намалете височината на 1200. Поддържайте насочването.
— Разбрано, Чикаго — каза Тим. — Девятка „Чарли Жулиет“ слиза от 2400 на 1200.
В това време Карни промени честотата, за да се свърже с базата. Тим го погледна въпросително.
— Ще се обадя в Компанията — обясни той. След като метна по този начин Толбът, Карни помоли да го свържат с домашния му телефон. Докато чакаше, на двамата им се наложи да преминат през пълния вариант на полусвързани, неразбираеми за обикновения човек брътвежи, предшестващи всяко кацане.
— Положение на елероните за кацане… двадесет градуса.
— Двадесет, двадесет, зелено — отвърна Карни.
— Проверка на скоростта.
— Сто и осемдесет възла2.
Докато Тим говореше в микрофона си: „Чикаго, девятка «Чарли Жулиет» намалява височината; от пет към четири“ — Карни чу как телефона в къщата му в Манхатан иззвъня; намираше се на седемстотин мили от вкъщи.
Хайде, Пърси. Вдигни слушалката! Къде си?
Моля те…
От Контрола на въздушния трафик пак се обадиха:
— Девятка „Чарли Жулиет“, намалете скоростта си до едно, осем, нула. Давам ви кулата. Добър вечер.
— Разбрано, Чикаго. Едно, осем, нула възла. Добър вечер.
Три иззвънявания.
— Къде, по дяволите, е отишла? Какво става? Стомахът му се втвърди още повече.
Перката на турбодвигателя запя, но със стържещ, метален глас. Хидравликите изстенаха. В слушалката на Карни запращяха смущения.
— Задкрилки тридесет. Спуснете колесника.
1
Уред, който показва височината над морското равнище. Основната му част е анероиден барометър, тоест височината се отчита по атмосферното налягане. Поставя се най-често в самолети.