Пърси се взря в очите на Райм, почти толкова черни, колкото и нейните.
— И така, какво ви се е случило? Простреляли са ви? Сакс и Хейл подскочиха при прямотата на въпроса, но Райм нямаше нищо против него. Предпочиташе да разговаря със себеподобни — такива, които не страдаха от излишна и пресилена тактичност. Каза безразлично:
— Случи се, докато оглеждах едно местопрестъпление на един строеж. Някаква греда падна и ми счупи врата.
— Като онзи актьор. Кристофър Рийв21.
— Да.
Хейл се обади:
— Кофти работа. Истински мъж, гледал съм го по телевизията. Мисля, че, ако беше ми се случило на мене, щях да си тегля куршума.
Райм погледна към Сакс, после се обърна към Пърси:
— Трябва ни помощта ти. Трябва да разберем как онзи е сложил бомбата в самолета. Да знаеш нещо?
— И представа си нямам — после погледна към Хейл. Той поклати глава.
— Видели ли сте някой непознат да се върти покрай самолетите преди полета?
— Снощи ми беше много зле — каза Пърси. — Дори не отидох до летището.
— Аз ходих за риба. Това ми беше почивния ден. Прибрах се късно вечерта — обясни Хейл.
— Къде точно се намираше самолетът преди полета?
— В нашия хангар. Подготвяхме го за новите полети. Трябваше да извадим седалките, да монтираме специални рафтове с изходни тръби за хладилните камери. Предполагам знаете какъв щеше да бъде товарът?
— Органи — обади се Райм. — Човешки органи. Този хангар само на вашата компания ли е?
— Да, само наш е. Е, държим го под наем.
— Лесно ли може да се влезе вътре? — попита Селито.
— Когато няма никой, го заключваме, но последните няколко дена екипите ни работеха по двадесет и четири часа на ден, за да подготвим ЛИР-а за тези специални полети.
— Познавате ли екипите си? — продължи Селито.
— Ние сме като едно семейство — отбранително заяви Хейл.
Селито изтърколи големите си очи към Банкс. Райм разбра какво си беше помислил инспекторът; че членовете на семейството са измежду първите заподозрени в случай на убийство.
— Все пак ще трябва да им запишем имената, ако не възразявате. Пишете.
— Обадете се на Сали-Ан, нашата секретарка. Тя ще ви даде подробен списък.
— Освен това ще трябва да запечатите хангара — каза Райм. — Никой не трябва да влиза вътре.
Пърси поклати глава:
— Не можем…
— Запечатайте го — повтори той. — И никой да не влиза. Никой!
— Но…
— Трябва — обясни Райм.
— Уха — обади се Пърси, — по-полека. Тя погледна към Хейл. — Ами „Фокстрот Браво“?
Той вдигна рамене.
— Рон и без това каза, че ще му отнеме поне още един ден. Пърси въздъхна:
— Реактивният ЛИР, с който летя Ед, беше единственият, който е подготвен за този тип полети. По план утре вечер трябва да има друг полет. Ще си отработим, докато стъкнем другия самолет. Май ще ни отнеме и нощта. Вижте, просто не можем да затворим хангара.
— Тук не става въпрос за избор — каза Райм. Пърси премигна.
— А вие кой сте, че да ми казвате дали имам избор или не?…
— Някой, който се опитва да ви спаси живота — сряза я грубо Райм.
— Не мога да рискувам този договор.
— Задръжте малко, мис — обади се Делрей. — Вие не разбирате, тоя човек е от лошите и…
— И е убил съпруга ми — довърши тя с твърд глас. — Това ми е пределно ясно; но няма да позволя заради него, аз да си изгубя работата.
Сакс вдигна двете си ръце към устните.
— Хей, хей, чакайте малко. Ако някой може да ви спаси кожата от този, дето е тръгнал да ви убива, това е Линкълн Райм и никой друг. Две мнения по въпроса няма.
Гласът на Райм се намеси в разговора. Той хладно попита:
— Ще ни дадете ли един час да огледаме?
— Един час? — Пърси се замисли.
Сакс късо се изсмя и обърна удивено очи към шефа си.
— Да претърся цял хангар за един час? Я се стегни, Райм! — А лицето й казваше: „Значи аз съм тръгнала да те защитавам, а ти какви ги плещиш? На коя страна си всъщност?“
Някои следователи назначават цял екип за претърсването на дадено място, но Райм винаги е настоявал Амелия сама да извършва огледите, както и тя самата беше свикнала. Един човек, натоварен с такава задача има особен поглед върху нещата. Един час беше крайно недостатъчно време за сам човек да покрие толкова обширно местопрестъпление. Райм много добре знаеше това, но не отговори на Сакс. Очите му не помръдваха от Пърси. Тя каза:
— Един час? Е, добре. Ще го преживея някак си.
— Райм — запротестира Сакс. — Трябва ми повече време.
— Да де, но нали ти си най-добрата, Амелия? — заяде се той. Което означаваше, че решението е вече взето.