Запали халогенното си фенерче и освети хангара. Вътре беше съвсем празно.
— Какво виждаш, Сакс?
— Празно е. Няколко прашни сандъка. Чакъл по пода…
— Това е бил той! — отговори Райм. — Счупил е прозореца и е нахвърлял чакъл вътре, за да не оставя стъпки. Стар номер. Има ли стъпки пред прозореца? Хващам се на бас, че и там има чакъл — кисело добави той.
— Има.
— Добре. Огледай прозореца. После влез вътре. Оглеждай внимателно да не се натъкнеш на някой глупашки капан. Не забравяй кошчето за боклук както преди няколко години.
— Стига, Райм! Стига.
Сакс отново освети мястото.
— Чисто е, Райм. Няма капани. Оглеждам рамката на прозореца.
Дори полихромната светлина не показа нищо, освен една бледа следа от пръст, облечен в памучна ръкавица.
— Няма влакна, само памучната плетка.
— Нещо в хангара? Което да си заслужава да се открадне?
— Не. Празен е.
— Добре.
— Кое му е добре? — попита тя. — Нали ти казах, че няма и следа.
— Да де, но това е той, Сакс. Не е логично някой, да разбива прозореца и да носи памучни ръкавици, а вътре да няма нищо за открадване.
Тя внимателно огледа навсякъде. Не откри отпечатъци, нито стъпки, нито някакви видими следи. Пусна прахосмукачката и събра каквото можа.
— Ами стъклата и чакъла? В книжни пликове ли?
— Да.
Влагата често разрушаваше следите, така че, колкото и непрофесионално да изглеждаше, някои веществени доказателства доста по-успешно се транспортираха в книжни пликове, отколкото в найлонови торбички.
— Добре, Райм. След четиридесет минути съм при теб.
Прекъснаха връзката.
Докато внимателно прибираше кесиите в комбито, Сакс отново се почувства нервна, както често се случваше след като правеше огледи на места, където на пръв поглед нямаше никакви следи — като пистолети, ножове или например портфейла на извършителя. Това, което беше събрала можеше да им каже нещо повече за самоличността на Танцьора и къде се криеше в момента. Но всичко можеше да се окаже и пълен провал. Тя вече нямаше търпение да се върне в лабораторията на Райм и да види какво той щеше да открие.
Качи се в комбито и натисна газта към офиса на Чартърни полети „Хъдсън“. Забърза към кабинета на Рон Толбът. Той разговаряше с един висок мъж, който се беше облегнал на вратата. Сакс започна:
— Открих къде е бил, мистър Толбът. Освободете мястото. Можете да се обадите в Кулата…
Мъжът се обърна. Беше Брит Хейл. Намръщи се, явно се опитваше да си спомни името й. Накрая успя:
— О, полицай Сакс. Здравейте. Как сте?
Тя понечи машинално да отговори на поздрава, но се спря.
„Какво правеше той тука? Нали трябваше да бъде в охранявания апартамент?“
В конферентната зала някой тихо изхлипа. Пърси Клей беше седнала до Лорън, която, доколкото Сакс си спомняше, беше заместничката на Толбът. Плачеше Лорън, а Пърси, твърда в скръбта си, се опитваше да я утешава. Вдигна поглед, видя Сакс и й кимна.
Не, не, не…
После дойде третият удар.
— Здрасти Амелия — весело поздрави Джери Банкс, като си сръбна кафе, седнал до прозореца. Оттам се любуваше на един от реактивните самолети, паркирани в хангара. -Ей това се казва самолет, а?
— Те какво правят тука? — сряза го Сакс, като посочи Пърси и Хейл. Явно бе забравила, че Банкс беше с по-висок чин от нея.
— Казаха, че имали някакъв проблем с един от механиците — обясни Банкс. — Пърси ни помоли да се отбием за малко. Опитвали се да намерят…
— Райм — кресна Сакс в микрофона. — Тя е тук.
— Кой? — кисело попита той. — И къде е това тук?
— Пърси. Хейл също. На летището.
— Без майтап? Нали трябваше да бъдат в охранявания апартамент?
— Да, ама не са. Тук са, точно пред мене.
— Не, не, не! — разбесня се Райм. Измина една дълга секунда. После той каза: — Питай Банкс дали са спазвали безсмисленото криволичене из улиците, докато стигнат летището.
Банкс, леко смутен отговори, че не са.
— Тя толкова много настояваше, че трябваше да спрем първо тук. Опитах се да я убедя…
— Господи, Сакс. Той е там някъде. Танцьорът. Зная, че е там.
— Как може да се е промъкнал? — очите й се зареяха през прозореца.
— Накарай ги да легнат или да не се показват по прозорците — нареди Райм. — Ще кажа на Делрей да прати един фургон въоръжени хора от временния офис на ФБР в Уайт Плейнс.
Пърси чу всичко това.
— Ще отида в охранявания апартамент след около час. Просто трябва да намеря механик, който да направи…
Сакс й направи знак да мълчи и каза:
— Джери, не ги пускай да се изправят и да излизат никъде.
Тя изтича до вратата и огледа сивотата на летището, докато един шумен витлов самолет се насочваше към пистата. Дръпна малкия микрофон по-близо до устата си.