— Как, Райм? Как мислиш ще ни нападне?
— Нямам представа. Може да направи всичко.
Сакс се опита да влезе отново в мислите му, но нищо не се получи. Всичко, за което се сети беше Измама…
— Охранява ли се добре летището?
— Ами доста добре. Ограда, вериги. Има полицаи, които проверяват билети, лични и служебни карти при една будка на входа.
— Но не проверяват картите на полицаи, нали?
Сакс погледна към униформените полицаи и си спомни колко безразлично й бяха махнали на влизане.
— О, по дяволите, Райм, има около дузина полицейски автомобила. Два от тях нямат надписи. Не зная нито кои са полицаи, кои инспектори… Той може да бъде всеки един от тях.
— Добре, Сакс. Слушай сега. Опитай се да разбереш дали не липсва някой от тамошните полицаи. Да не са го виждали през последните два или три часа. Танцьорът трябва да го е убил и да му е откраднал картата и униформата.
Сакс първо се обади, а после отиде до един от полицаите на входа, огледа го внимателно, провери му и картата и след като реши, че е истински, каза:
— Смятаме, че убиецът е съвсем наблизо и твърде вероятно да е облечен като полицай. Искам да проверите всички ваши хора. Ако някого не познавате, обадете ми се. Освен това, обадете се на вашия диспечер да провери дали някой от вашите хора не е изчезнал през последните няколко часа.
— Дадено, колежке.
Тя се върна обратно в офиса. По прозорците нямаше щори и Банкс беше преместил Пърси и Хейл във вътрешния кабинет.
— Какво става? — попита Пърси.
— Тръгвате оттук след пет минути — каза Сакс и пак погледна през прозореца. Опита се да отгатне откъде ще ги нападне Танцьорът. Нищо не й дойде наум.
— Защо? — попита пилотката, като се намръщи.
— Смятаме, че мъжът, който уби съпруга ви, е тук. Или на път за тук.
— О, я стига. Цялото летище гъмжи от полицаи. Тук сме в абсолютна безопасност. Трябва да…
Сакс я сряза:
— Без повече приказки.
Но спорът продължи.
— Не можем да тръгнем. Току-що единият от механиците ми напусна. Аз трябва да…
— Пърс — каза неуверено Хейл, — може би ще трябва да я послушаме.
— Трябва да подготвим този самолет…
— Връщайте се вътре! И млъкнете! Долната челюст на Пърси увисна от изненада.
— Не можете да ми говорите така! Аз да не съм затворник?
— Полицай Сакс? Здравейте! — Този, с когото беше говорила на портала тъкмо влизаше през входната врата. — Срещнах се с всеки един униформен лице в лице, инспекторите също. Няма непознати. Никой не знае и за изчезнал полицай на територията на окръг Уестчестър. Но нашият централен диспечер ми каза нещо, което може би трябва да знаете. Може и нищо да не е, но…
— Казвайте.
Пърси Клей се обади:
— Госпожо полицай, трябва да говоря с вас…
Сакс не й обърна внимание и кимна към колегата си:
— Продължавайте.
— Един от пътните патрули в Уайт Плейнс, на около две мили от тук. Открили са труп, захвърлен на боклука. Смятат, че е бил убит преди около час или по-малко.
— Райм, чу ли?
— Да.
— Защо мислите, че това може да е важно?
— Заради начина, по който е бил убит. Било истинска касапница.
— Питай го дали липсват ръцете и лицето — каза Райм.
— Какво?
— Питай го!
Тя го направи и всички в офиса млъкнаха и зяпнаха Сакс. Полицаят също замига изненадан и каза:
— Да, госпожо полицай. Е, казаха ми само за ръцете. Нищо не споменаха за лицето. Вие откъде знаете…?
Райм изломоти:
— Къде е сега? Трупът?
Тя предаде въпроса.
— В буса на съдебния лекар. На път за окръжната морга.
— Не — викна Райм. — Накарай ги да ти го докарат на тебе, Сакс. Искам да му направиш оглед.
— На…
— Трупа — довърши той. — От него ще получиш отговор на въпроса, как ще ви нападне той. Не искам да местите Пърси и Хейл, докато не разберем пред какво сме изправени.
Тя предаде на ченгето заръката на Райм.
— Добре. Ще го уредим. Тоест… Искате да кажете, че искате да докарат трупа тук?
— Да. И то веднага.
— Кажи им да ти го докарат, колкото може по-бързо, Сакс — обади се отново Райм. Въздъхна тежко. — Ох, това не е на добре. Хич не е на добре.
На Сакс също й мина през ума неприятната мисъл, че тревогата на Райм не се отнасяше само до онзи нещастник, който и да беше той, намерил смъртта си по толкова жесток начин, а и за тези, на които може би им предстоеше такава среща.
Хората смятат, че самата пушка е най-важното в един снайпер, но това не е вярно. Всичко е в телескопа.
— Как му викаме, Редник? Оптически мерник? Или просто оптиката?