Триста и шестнадесет метра.
Върна далекомера, вдигна отново пушката и пак погледна жената, настройвайки за втори път двойните образи на косата й. Загледа се в красивото й лице. Смути се, нейната красота и сексапил го накараха да се почувства неловко. Това не му хареса. Намрази я. Запита се защо.
Под него в тревата нещо изшумоля. Помисли си: Червеи.
Започваше да се чувства дребен.
Лицето зад прозореца…
Насочи визьорното кръстче върху гърдите й.
Усещането, че е дребен изчезна.
— Редник, какъв е девизът на снайпериста?
— Сър, той е: „Един шанс, един изстрел, един труп.“
Условията бяха идеални. Имаше слаб ветрец отдясно, със скорост, както той предположи, около четири мили в час. Въздухът беше влажен, което подпомагаше куршума. Предстоеше му да стреля над еднообразен терен, със съвсем умерени температурни колебания.
Спусна се отново в подножието на хълмчето и прокара шомпола, в края на който имаше закачено меко памучно парцалче, през цевта на пушката. Винаги чистеше оръжието си преди стрелба. И най-малката капчица вода или смазка биха отклонили изстрела почти с цял инч. После от ремъка си направи прашка за ръка с примка накрая и полегна в гнездото си.
Зареди пет патрона в пълнителя. Те бяха от типа М-118, почти универсални, произведени от обновения арсенал на Солт Лейк сити. Самият куршум беше стеснен отзад, тежеше 11,2 грама и поразяваше целта със скорост от половин миля в секунда. Въпреки всичко Стивън беше внесъл свои подобрения в изработката на пулито. Беше пробил отзад вътрешността му и я беше напълнил с допълнителен заряд. Беше заменил стандартната обшивка с керамичен връх, който можеше да пробива повечето защитни жилетки.
Той разгъна хавлиената кърпа и я постла на земята. В нея щяха да се събират изхвърлените гилзи. Преметна два пъти прашката през левия си бицепс и постави лакътя си в устойчива позиция на земята; така предмишницата му заставаше точно перпендикулярно на нея — получаваше се нещо като естествен упор. „Залепи“ бузата и палеца си към приклада, над спусъка.
След това бавно започна да оглежда зоната на поражение
Стоеше зад един висок, къдрав мъж с измачкана бяла риза. В ръката си държеше цигара. Друг, по-млад и рус, в униформа и значка на колана, ги поведе някъде навътре.
Търпение… тя ще се появи отново. Те нямат и представа, че ти си наоколо. Можеш да ги чакаш цял ден. Докато червеите…
Отново блеснаха светлини.
В паркинга влетя линейка. Червенокосата полицайка я видя. Очите й светнаха. Тя хукна към нея. Стивън дишаше дълбоко. Един шанс…
— Нулирай оръжието си, Редник.
Нормалното издигане при 316 метра е три минути29. Той щракна мерника си, така че цевта да се вдигне леко нагоре, за да се нулира земното привличане.
Един изстрел…
— Изчисли страничния вятър, Редник.
— Сър, формулата е разстоянието в стотици метри по скоростта, делено на петнадесет.
Стивън мигновено го сметна наум: малко по-малко от една минута от деривацията, дължаща се на вятъра. Бутна настройката на телескопа си, отчитайки този фактор.
— Сър, готов съм, сър.
Един труп…
Иззад един облак блесна лъч светлина и освети фронталната страна на сградата. Стивън започна да диша бавно и равномерно.
Беше щастлив; червеите вече не го безпокояха. Освен това нямаше лица зад прозорците, които да го гледат.
Единадесета глава
Час 4 от 45
Лекарят се изтърколи от линейката. Тя му кимна.
— Аз съм полицай Сакс.
Той посочи с дебелото си шкембе към задните врати и с безизразно лице попита:
— Вие ли си поръчахте пицата? — После се изскиска. Тя въздъхна.
— Какво се е случило? — върна му въпроса Сакс.
— Какво се случило? На него ли? Намерил си е майстора, туй се е случило. — Той я измери с поглед от горе до долу и поклати глава. — Ама вие к’во ченге сте? Не съм ви виждал по нашия край.
— Аз съм от големия град.
— О-о-о, големия град. Тя била от големия град. Е, питайте тогава — прибави мрачно той. — Виждала ли си труп преди това?
Понякога човек трябва да отстъпи малко. Докато се научи как или колко му отнема това, което никога не е правил, но въпреки всичко това си е един полезен урок. Понякога твърде ценен, понякога направо необходим. Тя се усмихна:
— Виждате ли, попаднали сме в много критична ситуация. Наистина ще съм ви благодарна, ако ни помогнете. А сега бихте ли ми казал, къде го намерихте?