Секунда-две той остана загледан в гърдите й.
— Дето ви питам дали сте виждала трупове, е защото този си е наистина кофти работа. Мога и аз да свърша, каквото трябва там, да го претърся или каквото кажете.
— Благодаря. Ще стигнем и дотам. Сега ми кажете къде го намерихте?
— На боклука, на паркинга, на около две цъквания…
— Това значи мили — обади се един друг глас.
— Здрасти, Джим — каза докторът.
Сакс се обърна. Прекрасно. Беше онова ченге, дето се опитваше да я сваля на пистата. Сега бодро крачеше към линейката.
— Здравей, захарче. Пак съм аз. Върви ли ти касетофончето? К’во си ни докарал, Ърл?
— Труп без ръце — Ърл отвори задната врата със замах, протегна се и разкопча ципа на черния чувал. Отвътре бликна кръв върху пода на линейката.
— Опа-а — премигна той. — Хей, Джим, като сколасаме с тоя тука, що не вземеш да черпиш едни спагети, а?
— А к’во ще кажеш за свинско джоланче?
— Страшна работа си! Райм се намеси:
— Сакс, какво става при тебе? Докараха ли трупа?
— Да, Опитвам се да разбера какво се е случило. — И тя се обърна отново към доктора: — Трябва да приключваме по-бързо с това. Някой да го познава?
— Нямаше никакви документи. Никой не се е обаждал за изчезнал човек. Никой нищо не е видял.
— Има ли някаква вероятност да е ченге?
— Тц. Не го познавам — каза Джим. — Ами ти, Ърл?
— Не. Защо?
Тя не отговори. Вместо това каза:
— Трябва да го огледам.
— Дадено, мис — избоботи Ърл. — Ако искате, да ви подам ръка да се качите?
— Мамка му — обади се полицаят, — май онзи в чувала има нужда от ръка. Най-добре — две. — Той се изкикоти; и докторът не остана назад и пусна едно от свинските си изквичавания, които минаваха за смях.
Тя се качи в линейката и отвори ципа на чувала докрай.
И тъй като тя не показа някакво желание да си сваля дънките, за да изчука всеки един от двамата поотделно или заедно, нито пък се беше поддала на свалката преди малко на пистата, те решиха, че най-добре ще е да продължат да си чешат езиците с нея.
— Това май не е като да спираш коли по пътищата — подметна й Ърл. — Хей, Джим, Тоя добре са го подредили, като онзи миналата седмица, а?
— Да, намерихме му само главата — замислено се съгласи ченгето. — По дяволите, предпочитам да намирам всеки ден по една прясно отрязана глава, отколкото едномесечна. А, сладурче, знаеш ли какво значи едномесечен? Не можеш да си представиш как смърди. Да беше във водата три, четири месеца, нямаш никакъв проблем — остават само кокалите. Ама ела да видиш как му бъкат карантиите на някой, оставен само за един месец!
— Гадост — обади се Ърл и се изплю.
— Виждала ли си едномесечен, а, захарче?
— Да знаете как ще ми светне пред очите, ако си затворите устата — разсеяно му отвърна Сакс.
— Едномесечен?
— Сладурко.
— Добре де, извинявайте.
— Сакс — ядоса се Райм, — какво, по дяволите, става там?
— Не откривам никакви документи, Райм. И никой няма представа кой е той. Ръцете са отстранени с много остър бръснач.
— Пърси в безопасност ли е? А Хейл?
— Те са в сградата. Банкс е с тях. Казах му да ги държи далеч от прозорците. Нещо ново за фургона.
— Трябва да дойде след десет минути. Ти виж какво ще научиш за трупа.
— Да не си говорите сама, скъ… полицай,
Сакс огледа трупа на бедния нещастник. Предположи, че ръцете са били отрязани веднага след смъртта или докато е умирал, заради изобилното количество кръв. Тя надяна гумените хирургически ръкавици.
— Странно е Райм. Защо го е оставил само наполовина обезобразен?
По принцип, ако убийците нямат достатъчно време да се отърват от тялото, те го обезобразяват, като се премахнат основните идентификационни елементи: ръцете и зъбите.
— Не зная — отвърна криминалистът. — Не е типично за Танцьора да проявява небрежност, дори и да е бързал. С какво е облечен?
— Само долни гащета. Нищо друго, нито дрехи, нито документи са били открити на местопрестъплението.
— Защо? — замислено каза Райм. — Защо е избрал точно него?
— Ако това въобще е работа на Танцьора.
— Че колко такива като него откриват в окръг Уестчестър?
— Ако съдя по приказките на местните полицаи — мрачно каза тя, — през ден.
— Добре, разкажи ми за трупа. Причина за смъртта?
— Определил ли си вече причината за смъртта? — викна тя към дебелия Ърл.
— Удушен — отвърна специалистът.
Но Сакс вече беше забелязала, че липсват мъничките кръвоизливчета по вътрешната повърхност на клепачите и очните ябълки. Езикът също не беше повреден. Повечето жертви на удушаване прехапваха езика си в един или друг момент на покушението си.