— Не съм сигурна.
Ърл метна бърз поглед върху Джим и изгрухтя:
— Удушен е и още как! Я, виж червената линия по врата му. Ние й викаме лигатурен белег, гълъбче. Хайде свършвай по-бързо, няма да стоим тука цял ден, я? Ще вземе да кабардиса, както е напекло. А миризмата, която ще се надигне, не пожелавам и на най-лошия си враг.
Сакс се намръщи.
— Не е бил удушен.
И двамата си отвориха устата срещу нея.
— Скъ… Полицай, това наистина е лигатурен белег — успя да вземе думата Джим, ченгето. — Много пъти съм го виждал.
— Не, не — каза тя. — Сигурно на врата си е носил верижка, която убиецът е откъснал.
Райм се намеси:
— Права си, Сакс. Първото нещо, което правиш, когато не искаш да идентифицират жертвата ти, е да се отървеш от бижутата. Сигурно е бил Сейнт Кристофър, със солидна верижка и инкрустиран. Кой е с тебе?
— Двама пълни кретени.
— Уф. Добре, каква е причината за смъртта?
След като набързо огледа тялото, тя откри раната.
— Шило за лед или много тесен нож, забит в тила. Бъчвообразното тяло на доктора се промуши откъм страничната врата.
— Щяхме да го видим — опита се да се защити той. — То нали така се бяхме разбързали заради вас.
Райм се обърна към Сакс:
— Опиши ми го.
— Доста едър е, с голям корем. Ужасно затлъстял.
— Цвят на кожата или слънчев загар?
— Слънцето го е опърлило само по тялото и ръцете. Краката му са бели. Не си е рязал отдавна ноктите на краката. Носил е и обеца — желязна, не сребърна. Гащетата му са марка „Сеърс“, целите в дупки.
— Добре, явно е работник някакъв — заключи Райм. — Или снабдител. Да приключваме. Провери му гърлото.
— Какво?
— За портфейла или документи. Ако искаш да не разкрият за кратко време кого си убил, тикни му документите в устата. Докато не го аутопсират, никой няма да забележи.
Отвън онези нещо се закикотиха. Смехът бързо утихна, когато Сакс разтвори широко челюстите на трупа и започна да бърка вътре.
— Господи — промърмори Ърл. — Какво правите?
— Няма нищо, Райм.
— Срежи го. Гърлото. Трябва да са по-навътре.
Преди Сакс често беше настръхвала от ужас, като чуеше подобен страховит съвет от Райм, но днес тя просто погледна назад към двамата и извади нелегалния си, но много обичан от нея сгъваем нож от задния джоб на дънките си, натисна копчето и той се разгъна.
Това им свали усмивките от лицата.
— Ей, скъпа, какво се каниш да правиш?
— Малка операцийка. Трябва да погледна по-навътре — сякаш й се случваше всеки ден.
— Искам да кажа, не мога да закарам трупа на съдебния лекар и да му кажа, че едно ченге от Ню Йорк сити му е прерязало гърлото.
— Тогава вие го направете.
Тя му подаде ножа с дръжката напред.
— О, Боже, тая се бъзика с нас.
Сакс повдигна вежда, плъзна ножа малко зад адамовата ябълка на мъртвеца, досущ както запален рибар разпаря тлъста пъстърва.
— Господи, Джим, виж я какво прави. Спри я.
— Аз не съм идвал тук, Ърл. Нищо не съм видял. — С тези думи полицаят се отдалечи.
След като направи неголям разрез, тя надникна вътре и въздъхна.
— Нищо.
— Какво ли е намислил? — попита Райм. — Дай да помислим… Ами ако въобще не му е била целта да ни попречи при идентифицирането? Иначе щеше да извади и зъбите. Може би се опитва да скрие нещо друго от нас?
— Нещо, което е било по ръцете на жертвата — предположи Сакс.
— Може би — съгласи се Райм. — Нещо, което не е могъл да измие лесно от тялото му. И нещо, което ще ни каже, какви са плановете му.
— Масло? Грес?
— Може да е прекарвал реактивно гориво — обади се Райм. — Или пък е снабдявал ресторанти — и ръцете му са миришели на чесън.
Сакс огледа летището. Видя около дузина шофьори на цистерни с гориво, хора от наземния персонал, монтьори, строители, които издигаха ново крило към един от терминалите.
Райм продължи:
— Каза, че е едър мъж?
— Да.
— Днес сигурно бая се е изпотил. Може да е изтрил челото си. Или да си е почесал главата.
Аз самата цял ден само това правя, помисли си Сакс и отново понечи да зарови пръсти в косата си и да се почеше, както обикновено, но изведнъж се стресна и цялата се напрегна.
— Провери скалпа му, Сакс. Отзад, под линията на косата.
Направи го. И там го откри.
— Виждам цветни ивици. Синьо. Малко бяло също. По косата и кожата. О, по дяволите, Райм. Това е боя. Той е бил бояджия. А тук има поне двадесет строителни работника.
— Линията на шията му — продължи Райм. — Танцьорът е откъснал личната плочка, закачена на верижка около врата му.