Господи, Боже… Някак Линкълн Червея беше предугадил, че той няма да се хване на въдицата с Двадесети участък. През цялото време го бяха очаквали да се появи точно тук. Линкълн дори беше предвидил стратегията му — че Стивън ще се опита да мине през алеята, точно от тази сграда.
Лицето от прозореца…
Изведнъж му хрумна абсурдната идея, че Линкълн Червея е бил онзи, който го гледаше от прозореца в Александрия, Вирджиния. Осветен от кървавочервената светлина, вперил поглед право в очите му. Естествено, не можеше да бъде той. Но дори тази увереност не успя да уталожи разбунтувалия се стомах на Стивън. Повдигна му се отново и се почувства дребен.
Леко подпряната врата, отворения прозорец, развяващото се от него перде… истинска шибана официална покана за гости. И алеята: съвършена зона на поражение.
Единственото, което го беше спасило, беше собственият му инстинкт.
Линкълн Червея му беше устроил капан. Кой, мамка му, е той?
В ушите му бушуваше ярост. Заля го гореща вълна. Ако наистина го очакваха, значи се движеха по процедурата „Локация и надзор“. Което пък означаваше, че ченгето, което тази жалка твар беше видяла, скоро щеше да се върне да провери отново стаята, в която бяха. Стивън се завъртя към дребосъка.
— Преди колко време мина ченгето да провери тази стая?
Страхливите очички на човека премигнаха и той целият се изчерви от обзелия го ужас.
— Преди около десет минути.
— С какво оръжие беше?
— Не зная. Май беше от онези модните. Приличаше на автомат.
— Кой си ти?
— Не съм длъжен да отговарям на шибаните ти въпроси — опита да се защити онзи. Посегна да изтрие течащия си нос с ръкава си. Грешката му беше, че го направи с ръката, с която държеше пистолета. За част от секундата Стивън го изби от ръката му и блъсна кльощавия на пода.
— Не! Не ме убивай!
— Млъквай! — излая Стивън. По навик отвори барабана да види с колко патрона разполага. Нямаше нито един.
— Празен ли е? — попита той, невярващ на очите си.
Онзи вдигна рамене.
— Аз…
— Ти си ме заплашвал с празен пистолет?
— Ами… Нали знаете, ако те хванат и оръжието ти е празно, минаваш по-леко.
Стивън нищо не разбираше. Та той можеше спокойно да го убие заради глупостта му да носи незаредено оръжие.
— Какво търсиш тук?
— Върви си и ме остави на мира — изскимтя мъжът, като се опита да се изправи на краката си.
Стивън пусна Колта в джоба си, сграби своята Берета и я насочи към челото на онзи.
— Какво правиш тука? Той отново изтри носа си.
— На горния етаж има лекарски кабинети. А понеже в неделя няма никой тука, аз реших да задигна някой образец, нали се сещаш?
— Образец ли?
— Нали докторите получават образци от всякакви лекарства и то напълно безплатно. На всичкото отгоре те никъде не се водят, така че човек може да си свие колкото му душа иска и никой няма да го усети. Ама то всичко има, перкодан, фиоринал, диетични лайна и все такива.
Стивън обаче не чуваше нищо. Отново го заля хладният полъх на Линкълн Червея. Линкълн беше съвсем наблизо.
— Хей, добре ли си, какво ти стана? — попита мъжът, вперил поглед в лицето на Стивън.
Странно, червеите изчезнаха.
— Как се казваш?
— Джоуди. Е, Джо Д’Орфио, но всички ми викат Джоуди. Ами ти?
Стивън не отговори. Гледаше през прозореца. От покрива на сградата зад охраняваната се размърда още една сянка.
— Виж, Джоуди, слушай внимателно. Искаш ли да изкараш малко пари?
— Е? — нетърпеливо попита Райм. — Какво става?
— Още е в сградата, източно от охраняваната къща. Все още не е излязъл на алеята — докладва Селито.
— Какво се бави? Вече трябваше да е тръгнал. Няма причина да изчаква. Да не сте оплескали нещо?
— Нашите претърсват цялата сграда. Не го намерихме в стаята, където си мислехме, че ще влезе.
Онази с отворения прозорец. Проклятие! Райм беше спорил по въпроса дали да му оставят отворен прозореца да го съблазнява. Твърде явно беше. Танцьорът беше станал подозрителен.
— Всички са на позиция със заредени оръжия, нали?
— Разбира се. Успокой се.
Но той не можеше да се успокои. Райм не знаеше как точно щеше да се опита да проникне Танцьорът в охраняваната къща. Не беше сигурен, макар да предполагаше, че ще мине през алеята. Надяваше се, че кесиите и боклуджийските кофи щяха да го заблудят, че това е най-подходящото прикритие, за да стигне до входа на блока. Агентите на Делрей и хората на Хауман от 32-Е бяха обсадили алеята и самата съседна сграда. Други се намираха по околните сгради. Сакс беше с Делрей, Селито и Хауман в един фургон с надписи на UPS38, паркиран на отсрещната улица.