В найлоновата торбичка имаше и едно късче салфетка, изцапано с някакво бледокафяво петно.
— Намерих го върху една буца сгурия. Всъщност, тази, която той е преместил, за да открие тайния коридор. Почти съм сигурна, че ръцете му са били изцапани със същото. Няма отпечатъци, но това леке тук сигурно е от неговата ръка.
— Защо смяташ така?
— Защото намазах ръката си с някаква мръсотия и бутнах друго блокче. Отпечатъкът беше абсолютно същия.
„Ей, това е моята Амелия“, мина му през ума. За момент мислите му го отведоха в леглото му миналата нощ, когато лежаха заедно. Той разтърси глава и пропъди видението.
— Какво ще кажеш, Мел?
— Прилича ми на грес. Импрегнирана с прах, мръсотии, дървени парченца, органична материя. Мисля, че може да бъде животинска плът. Но всичко това е много старо. И виж тук, в горния ъгъл.
Райм разгледа сребристите нишки по компютърния си екран.
— Метал. На прах или фини стружки. Пусни го през газ-анализатора. Трябва да сме сигурни.
Куупър го направи.
— Нефтен продукт — отвърна той. — Груба фракция, без активни добавки… Виждам желязо и следи от манган, силиций и въглерод.
— Почакай — обади се Райм. — Няма ли други елементи — например хром, кобалт, мед, никел или волфрам?
— Не.
Райм вдигна поглед към тавана.
— Металът? Това трябва да е старата стомана, дето я правеха от блокове чугун в Бесемерова пещ. Ако беше по-ново производство, щеше непременно да има примеси от други метали.
— Има и още нещо. Каменовъглен катран.
— Креозот!40 — извика Райм. — Това е! Пипнах го! Това е първата голяма грешка на Танцьора! Неговият оръженосец е истинска карта на града.
— И къде те заведе тази „карта“? — попита Сакс.
— В метрото. Тази смазка е стара, стоманата е от старите релси и от гвоздеите на траверсите, а креозотът е от самите траверси. О, да, а парченцето цимент с плочката е от мозайка. Стените на много от старите станции на метрото бяха облицовани с такива мозайки — нали ги знаете, изобразяващи безвкусни картини или нещо, свързано с конкретния квартал.
— Да бе — съгласи се Сакс, — станцията на Астор Плейс имаше такава мозайка, с някакви животни, с които Джон Джейкъб Астор търгувал.41
— Залепена за цимент порцеланова плочка. Значи, затова Танцьорът се е повел с отрепка като него. Заради скривалище. Явно приятелчето на Танцьора е бездомен наркоман, който живее в някое изоставено разклонение или тунел на старите станции на метрото.
Изведнъж Райм видя, че всички гледаха към една сянка на човек застанал до вратата, несмеещ да влезе. Той млъкна.
— Делрей? — неуверено каза Селито.
Мургавото мрачно лице на Делрей се появи иззад стъклото на вратата.
— Какво става? — попита Райм.
— Инелман, ето какво става. Зашиха го. Цели триста шева му ударили. Но било твърде късно. Бил загубил твърде много кръв. Току-що умрял.
— Съжалявам — обади се Сакс.
Агентът вдигна ръце. Дългите му, кокалести пръсти приличаха на къси, остри копия.
Всички в стаята познаваха дългогодишния партньор на Делрей — онзи, който беше убит от бомбата в сградата на Федералното управление в Оклахома сити. През ума на Райм мина и случаят с Тони Панели, онзи, когото бяха отвлекли преди няколко дена в самия център на града. Може би и той вече беше мъртъв. Единствената следа при отвличането му бяха онези зрънца пясък с необяснен все още произход.
Днес още един от приятелите на Делрей си беше отишъл.
Агентът се заразхожда напред-назад с големи, застрашителни крачки.
— Знаете ли защо го намушкаха, а? Инелман?
Всички знаеха; никой не му отговори.
— За отвличане на вниманието, ей за това. Затова утрепаха един човек. За да ни отвлекат вниманието от тях. Можете ли да повярвате? Заради едно шибано, скапано отвличане на вниманието, мамка му! — Внезапно се закова на място. Погледна към Райм с големите си, ужасяващи черни очи. — А ти, Райм, откри ли нещо повече за тоя мръсен шибаняк?
— Не е кой знае какво. — И той обясни набързо за бездомния приятел на Танцьора, за наркотиците и за вероятното им скривалище в метрото. Някъде там.
— Това ли е всичко?
— Ами май че да. Е, не сме свършили още с всички следи от мазето, но…
— Следи — отвратен прошепна Делрей. Тръгна към вратата, но внезапно спря. — Отвличане на вниманието. Това не може да бъде никаква причина да умре един добър човек, мамка му! Не разбирате ли, никаква причина не е това!
40
Смес от феноли, която, смесена с каменовъглен катран, се използва за импрегниране на дърво. В този случай става дума за траверсите по линията на метрото.
41
Джон Джейкъб Астор (1886–1971), барон на Хивър, британският собственик на „Таймс“ ( 1922–1966).