— Той може да проспи и Третата световна — отговори Шейн. — Казах ви, че е някакво заболяване.
— Доколкото си спомням, казахте, че не знаете къде е — рече Ханс. — Не е ли бил в стаята си?
Шейн сви рамене:
— Не съм му пазач.
— А — каза Гретхен и се усмихна, — тука грешиш, рицарю. Тук, в Морганвил, всички сте пазачи на събратята си, и всички може да пострадате заради техните престъпления. Трябва да знаете и помните това.
Ханс изглеждаше отегчен.
— Сержант — обади се той и най-старшият униформен полицай пристъпи напред. — Оставям на вас задачата. Ако откриете нещо необичайно, уведомете ни.
И вампирите просто изчезнаха. Движат се бързо и безшумно, изглежда, не искат много да общуват, помисли си Клеър и се постара да не трепери. Тя се отпусна на дивана до Шейн, едва не се сгуши в скута му. Ева също се настани между двете момчета.
— Така. — Сержантът не изглеждаше доволен, че пак му прехвърлиха цялата работа, но се примири. Сигурно никак не е лесно вампири да са ти шефове, помисли си Клеър. Те изглежда не можеха да задържат вниманието си дълго време. — Глас, нали? Занимание?
— Музикант, сър — каза Майкъл.
— Из града ли свириш?
— Репетирам за предстоящи изяви.
Полицаят кимна и прелисти няколко страници в черен кожен бележник. Прокара дебелия си пръст по един списък, намръщи се и каза:
— Закъснял си с даренията, Глас. С около месец.
Майкъл хвърли светкавичен поглед към Шейн:
— Съжалявам, сър. Ще отида утре.
— Добре е да го направиш, иначе знаеш какво следва. — Полицаят продължи да оглежда списъка. — Ти, Колинс. Още ли си безработен? — И го изгледа продължително. Шейн сви рамене и според Клеър си придаде възможно най-тъпия вид. — Опитай по-настойчиво.
— Кафене „Комън Граундс“ — Ева се обади сама, преди онзи да попита нея. — Ева Росър, сър, благодаря. — Цялата трепереше, толкова бе уплашена, което бе странно. Когато бе сама, бе спокойна и хладнокръвна. Сега държеше и Майкъл, и Шейн за ръка. — Макар че мисля да си сменя работата.
Полицаят изглеждаше отегчен.
— Да, добре. Ти, малката. Име?
— Клеър — каза тя тихо, — ъ-ъ-ъ… Денвърс. Аз съм студентка.
Той пак я погледна продължително:
— Не трябва ли да си в общежитието?
— Имам разрешение да живея извън Студентския град. — Не спомена от кого, защото сама си го бе дала.
Той я наблюдава още няколко секунди, после сви рамене:
— Ако живееш извън Студентския град, следваш правилата на града. Приятелите ти тук ще ти ги обяснят. И внимавай какво разправяш в Студентския град, имаме си достатъчно проблеми и без да всяваме паника сред студентите. И сме много добри в откриване на бърборковци.
Тя кимна.
Работата на полицаите не бе приключила, а само разговорът им с обитателите на къщата. Те потършуваха още малко, направиха известен брой снимки и след няколко минути си тръгнаха, без да разговарят повече с тях.
Цели десет секунди след като полицаите затвориха входната врата или се опитаха да я затворят при тази счупена ключалка, последва тишина, после Шейн се обърна към Майкъл и каза:
— Шибано копеле! — Клеър с мъка преглътна, като усети натрупания гняв в гласа му.
— Искаш ли да излезем навън да се разправяме? — попита Майкъл. Думите му прозвучаха почти спокойно, но погледът издаваше друго.
— Какво, можеш да напуснеш къщата?
— Не, имах предвид друга стая, Шейн.
— Хей — обади се Ева, — недейте…
— Млъкни, Ева! — троснато отвърна Шейн.
Майкъл скочи от дивана, сякаш някой го бе изстрелял, протегна се, сграбчи Шейн за тениската и го накара да се изправи:
— Недей! — рече той и го разтърси. — Баща ти е задник. Това не е заболяване и не е нужно да се заразяваш.
Шейн бурно го прегърна. Майкъл леко отстъпи, но затвори очи и остана така за момент, после потупа Шейн по гърба. И разбира се, Шейн на свой ред го потупа, после двамата се отдръпнаха. Мъжкарско. Клеър направи физиономия.
— Мислех, че си мъртъв — обясни Шейн. Очите му изглеждаха подозрително блестящи и влажни. — Видях те да умираш, човече.
— Аз постоянно умирам. Но не стигам до крайност. — Майкъл му се усмихна леко, по-скоро мрачно, отколкото весело. — Сметнах, че ако баща ти мисли, че се е отървал от мен, ще е по-добре и може би няма да е толкова суров с вас. — Огледа синините по лицето на Шейн. — Блестящ план. Съжалявам, човече. Но след като умрях, не можех нищо да направя, докато отново не настъпи нощ.
Той изрече думите така делово, че Клеър потръпна.