— Ние сме неутрални. Няколко от полицаите сме извършили достатъчно добри дела и за двете страни, и сме си спечелили малко свобода, ако внимаваме.
— Това, което Джоу иска да каже — заобяснява инспектор Лоу, — е, че те не ни обръщат внимание, докато сме в нашия свят. Хората са робите тук и не говоря за цвета на кожата. Така че трябва да се грижим за своите, когато можем.
— А когато не можем — каза Хес така естествено, сякаш го бяха репетирали, — нещата загрубяват. Двамата сме свободни агенти. Ние сме като Швейцария. Ако пресечеш границата, оставаш на своя отговорност.
Шейн се намръщи:
— И как можете да ни помогнете, ако сте като Швейцария?
— Мога да ви гарантирам да не ви посещават повече Гретхен и Ханс — рече Хес. — Мога да държа повечето полицаи далеч от вас, може би не всички. Мога да пусна навсякъде слух, че вие не само сте под знака на Основателя, но и Травис и аз ви наблюдаваме. Това ще попречи на другите да се опитват да си спечелят приятели, като ви тормозят.
— Има предвид другите човеци — добави Лоу. — Вампирите биха ви изкарали акъла от страх, ако могат, но няма да ви наранят. Не и ако вие не оплескате нещата и не загубите закрилата на Основателя. Разбирате ли?
Което вече се бе случило. Оплескването. Е, всъщност тя предполагаше, че бащата на Шейн не е нарушил закона… все още, защото Майкъл всъщност не бе умрял. Само че беше. Боже, Морганвил й причиняваше такова главоболие.
На горния етаж се чу затръшването на врата и Ева шумно слезе по стълбите, облечена в готическите си одежди — лилава прозрачна риза върху черен корсет, пола, която сякаш е минала през машината за рязане на документи, чорапогащник с черепи по него и черните обувки „Мери Джейн“. Жестоко! Както обикновено носеше силен грим, бяло лице, очертани в черно очи, а устните й бяха като насинени от удар преди три дни.
— Полицай Джоу! — Ева тичешком прекоси стаята и го прегърна. Шейн и Клеър се спогледаха. Е, това не беше обичайна гледка. — Джоу, Джоу, Джоу! Чудех се къде си!
— Здрасти, Скипи. Помниш Травис, нали?
— Големия Ти! — Нова прегръдка. Клеър си помисли, че това поведение вече граничи със сюрреалистичното, дори и за Морганвил. — Толкова се радвам да ви видя, момчета!
— Ние също, хлапе — каза Лоу. Той се усмихваше и усмивката така промени лицето му, че изглеждаше ангелско. — Още пазиш номерата, нали?
Ева потупа с ръка мобилния телефон, който бе закачен на колана й в калъфче с форма на ковчег.
— О, да. Бързо набиране. Но не се е налагало… хмм…
Клеър внезапно изпита странното чувство, че Ева не иска да говори пред тях. Полицаите явно бяха на същото мнение, защото размениха бързи погледи и после Хес попита:
— Искаш ли последната информация? Заведи ни да ни почерпиш по едно кафе.
— Разбира се! — каза Ева бодро и ги поведе към кухнята.
— Е — каза Шейн, когато вратата се затвори след тях, — това е странно.
— Пропуснала ли съм нещо? — попита Клеър. — Има ли разяснителни бележки?
— Нямам представа.
От кухнята се дочуваше разговор, но той бе като музика без думи. Клеър се размърда неспокойно, после се изправи и на пръсти се насочи към кухнята.
— Хей! — възропта Шейн, но я последва.
Хес говореше за някакъв Джейсън. Шейн реагира, като сложи ръка на рамото на Клеър и пръст на устата си.
— Какво? — тихо промълви тя.
— Искам да чуя.
Говореше инспектор Лоу:
— … сигурно ще искаш да знаеш, че той излиза днес. И преди да кажеш нещо, те уведомявам, че сме го предупредили да не се доближава до теб или до родителите ви. Ще го следим.
— Ще го следите? — Ева звучеше тревожно. — Но аз мислех, че ще остане в затвора дълго време! Ами онова момиче…?
— Тя оттегли жалбата си — обади се Хес. — Не можем да го държим вечно в затвора, мила. Съжалявам.
— Но той е виновен!
— Знам. Обаче твоята дума срещу неговата, знаеш как се решават тези неща. Ти не си се заклела във вярност на никого, Ева, а той се е заклел.
Ева изруга. Сякаш се опитваше да не се разплаче.
— Знае ли къде съм?
— Ще открие — каза Хес, — но както казах, ще го следим, ще наблюдаваме и всички вас тук. Не закачай Джейсън и той няма да те закача. Ясно?
Ако Ева се бе съгласила, то го бе направила безмълвно. Клеър едва не падна назад, когато Шейн я дръпна за рамото, но успя да възвърне равновесието си и го последва към дивана.
— Кой е Джейсън? — тя дори не изчака да седнат, за да зададе въпроса си.
— По дяволите — въздъхна той. — Джейсън й е брат. Последното, което знам за него, е, че е в затвора, защото е наръгал някого. Той е откачалка и Ева го предаде на полицията. Нищо чудно, че е толкова уплашена.