— Добре. Нали си запаметила нашите номера на бързо избиране?
— Едно, две и три. И 911 на четири.
— Чудесно — Майкъл я бутна закачливо с хълбок. — Как вървят занятията?
— Добре. — Точно сега не й бе много до занятия. — Не поговорихме за бащата на Шейн.
— Няма какво да говорим — заяви той. — Стой далеч от „Комън Граундс“ и от Оливър. Ако бащата на Шейн е бил там, сигурно просто се е оглеждал. Оливър вероятно го е отпратил. Той понякога върши добри дела. — Майкъл сигурно знае по-добре, помисли си Клеър. Оливър се бе престорил на обикновен и готин човек и бе очаровал Майкъл, който го пуснал в къщата. А после Оливър го убил и се опитал да го превърне във вампир. Къщата отчасти бе спасила Майкъл. Нещо като свръхестествено извинение, че не е успяла да го защити в началото. Къщата вършеше такива неща. Бе странно, а понякога направо страховито, но поне се отнасяше предано към тези, които живеят в нея.
Но Оливър… Оливър си бе предан на Оливър. Така стояха нещата.
— Значи нищо не предприемаме? — попита Клеър.
— Не предприемаме абсолютно нищо. — Майкъл остави последната чиния и метна кърпата през рамо, като барман, който излиза в почивка. — Което означава, че ти не правиш нищо, Клеър, и това е заповед.
Тя му козирува дръзко и закачливо.
— Да, сър, съжалявам, сър.
Той въздъхна:
— Повече ми харесваше, когато беше стеснително хлапе. Какво се случи?
— Заживях с вас, момчета.
— О, да.
Той разроши косата й, усмихна се и се запъти към дневната.
— Време е за игри — каза той. — Накарах Шейн да се закълне, че тази вечер няма да играе видеоигри. Мисля, че сега бърше прахта от играта „Монополи“. Не му позволих да извади „Риск“. Той пощурява, като я играе.
А не пощуряваха ли всички?
— Намерих си нова работа — бодро обяви Ева, като седна на пода край играта „Монополи“. Шейн беснееше, но Майкъл взе железниците. През повечето време Клеър и Ева гледаха как се стопяват парите им. Нищо чудно, че хората харесват тази игра, помисли си Клеър. Като в живота е.
— Вече си си намерила работа? — попита Шейн, а Майкъл разтърси заровете в ръка и ги метна на избелялата, изкривена дъска на играта. — За Бога, Ева, не започвай работа на пълен работен ден. Караш ме да се чувствам ужасно.
— Шейн Колинс, вечният лентяй. Ако се записваш за повече от едно интервю за работа на месец и ако всъщност ходиш на тези интервюта, може би ще си намериш работа и ти.
— Ооо, значи вече даваме съвети за кариерно развитие?
— Цуни ме! Няма ли да ме попитате къде?
— Разбира се — каза Майкъл, докато местеше фигурката оръдие през четири квадратчета. — Къде? Ооо, по дяволите.
— А сега, дай петстотин, приятел. И допълнително за чисти кърпи в хотела. — Шейн протегна ръка.
— Наеха ме в университета — каза Ева, като гледаше как Майкъл брои пари и ги подава на Шейн. — В кафенето на Студентския съюз. Дори получих повишение.
— Честито! — рече Клеър. — А и не работиш за зъл вампир. И това е плюс.
— Що се отнася до шефа, това определено е подобрение. Искам да кажа, че той е един мърляв неудачник с лош дъх и има проблеми с пиенето, но общо взето, на това описание отговаря по-голямата част от мъжкото население в Морганвил…
— Хей! — заканиха се в хор и Шейн, и Майкъл, а Ева им се усмихна лъчезарно.
— С изключение на готините пичове в стаята, разбира се. И не унивайте, момчета, това включва и по-голямата част от женското население. Както и да е. По-добро работно време — ще работя през деня, — така че нямам притеснения за вампири, и по-добро заплащане. Освен това ще се включа в студентския живот. Чувам, че купонясват яко.
— От другата страна на тезгяха ще виждаш само хора, които те презират и които мрънкат за питиетата си каза Шейн, без да вдига поглед. — Трябва да внимаваш, Ева. Някои от тези тъпанари в Студентския град смятат, че ако носиш значка с името си, си тяхна играчка.
— Да, знам. Чух за Карла.
— Карла? — попита Клеър.
— Тя работи в университета — обясни Ева. — Карла Гаст. Учехме в едно училище. — Майкъл и Шейн вдигнаха поглед и кимнаха. — Тя беше голяма купонджийка в гимназията. И много хубава. Започна работа в Студентския град, не знам какво точно е работила, но е изчезнала.
— Пишеше във вестника — додаде Майкъл. — Отвлекли са я снощи, докато е отивала към колата си.
Клеър се намръщи.
— Защо ли са го писали във вестника? Искам да кажа, обикновено не публикуват такива неща, нали? Защото в Морганвил убийството си е законно, нали?
— Пишат за такива неща, ако не се отнасят до вампири — каза Ева и отхапа от един морков, докато хвърляше заровете. — Оооо, плати си ми моите двеста, господин банкер. Ако е отвлечена от вампири, дори да са от лошите, всичко щеше да бъде потулено, както обикновено. Ще платят на семейството и край на историята. Но това е различно.