— Ако ми донесеш шоколад — отвърна бабата и се усмихна. — Пристрастена съм към шоколада.
— Бабо, ти си диабетичка.
— Аз съм стара, момиче. Все ще умра от нещо. Защо да не е от шоколад.
Те продължиха да спорят, а Клеър слезе по стълбите, мина през добре поддържаната градина, през портата на бялата дървена ограда. Погледна към алеята, онази, по която едва не тръгна, и този път потръпна от предупреждението. Смъртоносни паяци. Не, вече нямаше желание да минава по кратките пътища. И бе научила достатъчно за Джейсън Росър. Поне сега знаеше за кого да се оглежда, ако започне да я следи.
Клеър намести раницата си по-удобно и потегли.
7
Нямаше и следа нито от бащата на Шейн, нито от рокерите. Всъщност в Морганвил бе много спокойно въпреки страховете на Клеър. Травис Лоу и Джоу Хес се отбиха рано на другата сутрин, за да съобщят на Ева и на всички в къщата, че липсата на новини означава добри новини. Те бяха любезни и мили и за полицаи изглеждаха добри момчета, но будеха у Клеър страх и параноя. Тя предположи, че всички полицаи са такива, когато изпълняват служебните си задължения. Това изглежда изобщо не смути Ева, тя скоро бе станала и със сънен поглед се прозяваше. Току-що бе излязла изпод душа, облечена бе в хавлия и още не си бе сложила готическия грим. Шейн, разбира се, спеше, а кой знае къде беше Майкъл. Сигурно наблюдава, помисли си Клеър. Той все наблюдаваше. Тя предположи, че това би трябвало да звучи страшно, само че в случая с Майкъл това успокояваше.
— Здравейте, момчета — каза Ева, като слезе по стълбите в дневната. Тя се тръшна на дивана, отскочи и се прозя отново. — Кафе. Искам кафе.
— Направих малко — каза Клеър и отиде в кухнята. Травис Лоу тихо я последва и й помогна да донесе чашите. Той и партньорът му го пиеха черно. Клеър едва го пиеше дори и с повече мляко и захар. Ева го обичаше само със сметана, без захар и го гаврътна като енергийна напитка след изнурителна тренировка; после се отпусна на възглавниците на дивана и въздъхна щастливо.
— Добро утро, полицаи — каза тя и затвори очи. — Твърде рано сте дошли.
— Чухме, че си започнала работа в Студентския град — каза Хес. — Честито, Ева.
— Браво на мен! — Тя направи ленив жест, с който изрази възторга си. — Ама вие бихте целия този път да ме поздравите ли?
— Е, за Морганвил не е много далече — Хес сви рамене. — Не за това. Както казах на Клеър, от вашите нападатели няма и следа. Затова мисля, че сте се отървали. Надявам се това да направи деня ви по-хубав.
Ева хвърли бърз и внимателен поглед към Клеър.
— Разбира се — каза тя. — Хм… ами… другия въпрос?
— Искаш ли да разговаряте насаме? — попита Клеър и се изправи, като държеше чашата с кафе в ръка. — Защото аз отивам на занятия…
— Седни — каза Хес. — Сега никъде няма да ходиш. Никъде няма да ходиш сама.
— Аз… какво?
— Ще ви закараме до университета, момичета — каза Лоу и отпи от кафето си. — И ще ви върнем вкъщи, когато свършите. Считайте ни за таксиметрова фирма за лично обслужване.
— Не! — изтърси Клеър ужасена. — Искам да кажа, не можете… не бива… защо?
— Ева знае защо — каза Хес. — Нали, Ева?
Ева остави кафето си на масичката встрани и скръсти ръце на гърдите си. В розово и бяло изглеждаше много млада и много изплашена.
— Джейсън.
— Да, Джейсън — Хес се прокашля, погледна към Клеър и продължи: — Открихме Карла Гаст късно снощи. Е, всъщност открили са я някои от нашите колеги, които повече се разхождат нощем. Захвърлена на изоставено място, на шест преки оттук, зад някакви купища дървен материал.
За миг Клеър си спомни как се разхождаше из това празно място, когато бе тръгнала на непредвидената си среща с Амели. Дори бе усетила миризмата на гнило. Тя остави кафето си и закри уста с ръце, като се бореше с желанието си да повърне.
— Смятате… — Ева изглеждаше напрегната и бледа. Тя облиза устни, преглътна и продължи: — Смятате, че Джейсън е замесен?
— Да — каза Хес тихо. — Така смятаме. Но нямаме доказателства. Няма свидетели, няма веществени доказателства, но определено не е убита от вампир. Виж, забелязали са Джейсън в този район, така че сега не искам да излизаш сама, разбра ли? И за двете се отнася.
— Той ми е брат! — Ева звучеше ядосано и гласът й трепереше. — Как е могъл да го направи? Що за…
— Ти не си виновна — каза Лоу. — Ти се опита да му помогнеш, а той просто стана още по-извратен.
— Аз съм виновна! — извика тя. — Аз го предадох на полицията! Аз не попречих на Брандън да…
— Какво да? — запита Лоу много тихо.
Ева не отговори. Тя гледаше лакираните си в черно нокти и неспокойно ги чоплеше.