— Приготвям прясно кафе!
Изсипа останалото кафе от кафеварката, зареди я отново и докато стане готово, вече почти се бе успокоила.
Клеър имаше почивка между занятията, която не можеше да послужи за обяд, защото се падаше в 10,00 ч. и тя отиде до Университетския център за кафе. Университетският център беше голям и мърляв, килимът бе стар, мебелите бяха най-малко от осемдесетте, а може би и от седемдесетте. Беше голямо открито помещение с дивани, столове и дори сбутан в единия ъгъл роял. Плакати за студентски дейности, повечето зле нарисувани, висяха над главите им и се развяваха, подухвани от климатика.
Повечето дивани вече бяха заети от студенти, някои разговаряха, други учеха. Клеър хвърли око на една свободна масичка в ъгъла, но трябваше да побърза — твърде много хора търсеха места да се настанят.
Забързано приближи бара в дъното на помещението, усмихна се и помаха, когато забеляза Ева зад машината за еспресо. Ева също й помаха, пусна две кафета едновременно и ги изсипа в топло мляко. Пред нея на опашката стояха петима души и Клеър имаше достатъчно време да поразмишлява върху думите на бащата на Шейн. Какво бе казал и какво не бе казал.
Какво всъщност търсеше там днес? Може би бе дошъл да вземе Шейн, но не бе сигурна. Изглежда, имаше план, но тя и представа си нямаше какъв е. Може би Шейн ще знае, но Клеър не искаше да го пита.
Майкъл. Ще разкаже на Майкъл всичко веднага щом се появи.
— Голямо, мока — каза Клеър и измъкна нужните три и петдесет от джоба на дънките. За нея това бе огромен разход, но реши, че е редно да отпразнува първия работен ден на Ева. Момчето на касата, което имаше отегчен вид, вероятно си мечтаеше да е някъде другаде, но й взе парите и й посочи опашката за напитките.
Тя се нареди и запрелиства учебника си по английска литература, когато чу приглушен смях, нещо тупна и една напитка се обърна на тезгяха. Вдигна поглед и видя няколко момчета, които стояха около разлятата напитка, докато тя се стичаше от двете страни на плота.
— Хей, зомбирано маце — едно от момчетата се обърна към Ева, която стоеше до плота и правеше кафета, като се опитваше да не им обръща внимание. — Искаш ли да почистиш това?
По челюстта на Ева потрепна един мускул, но тя тихо взе няколко хартиени салфетки и започна да попива разлятото. Когато почисти плота, вдигна капака на тезгяха и почисти пода и от двете страни.
Момчетата продължиха да се хихикат:
— Тука пропусна едно петънце — каза онзи, който бе разлял напитката. — Ей тука.
Ева трябваше да се наведе, за да достигне мястото, където сочеше той. Онзи бързо пристъпи зад нея и се престори, че я чука отзад. — Ооо, скъпа! — каза и всички се засмяха. Голям смях. — За мъртво момиче си толкова секси.
Ева спокойно се изправи, обърна се и се втренчи в тях. И дума не пророни. Клеър трябваше да признае, че готическият грим поне скриваше изчервяването. Тя самата жестоко се бе изчервила заради Ева. И трепереше.
— Извинете — промълви най-после Ева и го отмести, като сложи ръка на гърдите му. Тя отново отиде зад бара, затръшна капака, взе две кафета еспресо, изсипа ги в чиста чаша, сложи капаче отгоре и ги постави на бара. — Заповядайте. Заведението черпи.
Гаднярът се протегна, сграбчи чашата и я стисна. Капачето хвръкна. Навсякъде се разплиска кафе, опръска Ева, плота, пода и момчето, което стискаше чашата. Приятелчетата му отново избухнаха в смях, когато той каза:
— Май не си знам силата.
Ева погледна към момчето на касата, но той просто сви рамене. Тя пое дълбоко дъх, усмихна се, но Клеър забеляза, че това не бе обичайната й усмивка, и каза:
— Тогава отиди на лекар, животно такова. И за обрива по чатала си. Следващият! Имам мока за Клеър! — Тя постави друга чаша на плота и яростно започна да бърше.
Клеър бързо приближи.
— О, Боже! — прошепна тя. — Какво искаш да направя? Да извикам ли някой?
— Кого? — Ева направи гримаса. — Това е първият ми работен ден, малко раничко е да търча да се оплаквам като някоя глезла. Остави, Клеър. Просто си вземи кафето и заминавай. Ще се оправя. Дисертация съм защитила как се понасят обиди от простаци.
— Ами… Шейн? Да се обадя ли на Шейн?
— Само ако искаш да бършеш кръв, а не кафе…
— Хей, кучко, къде ми е кафето? — високо попита момчето зад Клеър. Тя почувства как той се натиска в нея, след което я притисна силно с тялото си към бара. — Опа, съжалявам, момиченце, не те забелязах — но не отстъпи. Откога имаме забавачница тук?
Кафето й, разбира се, се бе изхлузило от ръката й и се търкаляше по плота, като се разливаше навсякъде. Ева хвана чашата и я изправи.