— Хей! — Клеър се опита да се освободи, но онзи продължаваше да я притиска.
— Хей! Задник! — повтори Ева по-силно и посочи с пръст над главата на Клеър, като гледаше свирепо. — Дръпни се, момче, или ще извикам ченгетата.
— Да бе, те пък ще дотичат! — Въпреки това се отдръпна и остави Клеър да се измъкне, стиснала кафето си. Дори не я погледна. Беше едро момче, като Шейн, с черна коса, намазана с гел по последна мода и със свирепи сини очи. Хубаво лице, сочни устни, високи скули. Твърде хубав за собствената му безопасност, помисли си Клеър. — Дай ми проклетото кафе. Някои хора имат занятия.
Клеър грабна няколко хартиени салфетки и започна да бърше от своята страна на плота, така че на Ева да не й се налага да излиза. Ева я погледна с благодарност и започна да прави кафета. Бързо приготви латето, сложи капака на чашата и го подаде на мъчителя си.
Той се ухили, опита кафето и го остави на плота.
— Гадно е — отсече. — Задръж си го.
Поздрави се с приятелите си, като си плеснаха ръцете, и всички се отдалечиха.
— Какъв гадняр — каза Клеър, а Ева просто повдигна вежди, взе кафето и го изля в мивката.
— Не, прав беше, кафето наистина е гадно — каза тя. — Но пък си плати три долара за него, така че аз печеля. Как е твоята мока?
Клеър отпи, преглътна и вдигна палец одобрително.
— Съжалявам. Ще ми се да можех…
— Трябва сами да се оправяме, малка Клеър. Върви. Сигурна съм, че имаш да учиш.
Клеър се отдалечи, а Ева продължи да приготвя напитки. На касата все още имаше опашка.
Следващото момче, което си взе кафе — високо, с тромав вид, кръгло лице и големи кестеняви очи, — учтиво благодари на Ева, а тя се усмихна и му намигна.
Той изглеждаше много по-мил от гаднярите с атлетични тела, които току-що си бяха заминали, макар Клеър да забеляза, че носи тениска на студентско братство.
— Епсилон Епсилон Капа? — прочете тя на глас. — ЕЕК?
Той й се усмихна извинително:
— Да, е, това е шега. Заради града. Нали знаеш, зловещ е. — Примигна, загледа се в нея и се усмихна по-широко. — Аз съм Йън, между другото. Йън Джеймсън. От… ъ-ъ-ъ… Рино.
— Много си далеч от дома, Йън Джеймсън — каза Клеър и протегна ръка. Здрависаха се. — Клеър Денвърс. От Лонгвю.
— Бих казал, че ти не си далеч от дома, но от това място всичко е далеч — отвърна момчето. — Значи си… първокурсничка?
— Да. — Тя почувства, че ужасната руменина отново залива лицето й. — Предварителен прием.
— Така ли? Колко предварителен?
Тя се опита да отклони въпроса.
— Два семестъра. Не е кой знае какво.
— Каква специалност? — Йън махна капачката на кафето и започна да духа, за да го охлади, после отпи и се обърна към Ева. — Благодаря ти отново, наистина е добро.
— Няма защо — отвърна Ева. Тя вече звучеше по-ведро и със слънчева и малко пресилена усмивка даде на момичетата от женското общежитие техните кафета лате без захар и с малко кофеин.
Досега никой не бе питал Клеър каква специалност е избрала. Разбира се, за първокурсниците е обичайно да сменят избора си три-четири пъти, преди да решат със сигурност, но Клеър винаги е била категорична по въпроса. Физика.
— Така ли? — Йън примигна. — Леле! Много е сериозно. Сигурно си адски добра по математика.
Тя сви рамене:
— Предполагам. — Скромност в действие, никога не бе получавала по-малко от отличен.
— Сигурно ще се преместиш в друг университет. Искам да кажа, диплома по физика от неизвестен университет няма да ти свърши много работа, нали?
— Надявам се на Техническия университет в Масачузетс — каза Клеър. — Ами ти?
Йън поклати глава.
— Строително инженерство. Да, трябва да изкарам курс по физика, но няма да се задълбочавам повече. И имам още един семестър. После се местя в Тексаския университет в Остин.
Много студенти се прехвърляха в Тексаския университет, в него имаше голям брой специалности. Клеър кимна. И тя го бе обмисляла, но Техническия университет в Масачузетс… Калифорнийския технически… Ако има възможност, щеше да приеме.
— И така, какво е ЕЕК? Професионално братство ли е? — Защото в Студентския град имаше такива — плащаш си членски внос, ходиш на някои сбирки и после си го пишеш в автобиографията.
— Всъщност са група момчета, които обичат да купонясват. — Йън изглеждаше смутен. — Аз членувам, защото имам няколко приятели. Както и да е, те организират жестоко парти всяка година, голямо купонясване пада. Наричат го ТАНЦЪТ НА МЪРТВИТЕ МОМИЧЕТА. Всички приличат на страховити, смахнати зомбита. — Той погледна към Ева, която правеше пяна на млякото. — Приятелката ти много ще се впише на този купон. Повечето хора са с маскарадни костюми.