— Вие, момичета, не мърдайте оттук — нареди Лоу. Очите му не се отделяха от сцената, която се разиграваше пред него. — Просто рутинна проверка.
Клеър не разбираше много от полицейски процедури, но бе сигурна, че не бе рутинна проверка, когато един полицай се изпречи пред друг на пътя, нали? Дори и за Морганвил.
А и не бе рутинна процедура инспектор да си вади пистолета, нали?
Какъвто и разговор да водеше Хес, очевидно не му доставяше удоволствие. Разговорът бе кратък. Той поклати глава няколко пъти, после кимна.
Когато се върна в колата, Клеър вече имаше лошо предчувствие. Изражението му бе твърде сериозно и твърде гневно, за да вещае добри новини. Шейн. О, Боже, може би е за Шейн, нещо се е случило с Шейн…
Хес отвори задната врата откъм Клеър и се наведе.
— Момичета — каза той. — Трябва да дойдете с мен.
— По дяволите! — изръмжа Лоу. — Мислех, че ги водим вкъщи.
— Промяна в плана — отговори Хес. Той се опитваше да не изглежда ядосан или обезпокоен, но Клеър го виждаше в погледа му. — Трябва да дойдете в града, момичета. Аз ще ви придружа. Травис, ти прибери колата.
Мъжете си размениха продължителен поглед и Лоу бавно въздъхна.
— Да — каза той. — Разбира се. Грижи се за тях.
— Знаеш, че ще го направя.
Клеър слезе от колата, като се чувстваше уязвима и изложена на опасност повече от обикновено. Хес бе тук, едрата му фигура действаше успокоително, но… тя усети погледа на Ханс върху себе си и от него тръпки я побиха.
Неговият партньор, Гретхен, излезе от колата, приближи се и отвори задната врата.
— Качвайте се — рязко каза тя. Клеър преглътна с мъка и пристъпи напред, но Ева беше по-бърза, влезе в колата и седна. Хес се качи в колата след Клеър. Когато Гретхен тръшна вратата, тримата едва се събраха на задната седалка.
— Не се обаждайте, докато не ви попитат — рече Ханс и когато Гретхен се качи, включи колата на скорост. Той обърна голямата кола със свистене и мирис на изгоряла гума, и бързо даде газ по улицата.
Минаха край №716 на улица „Лот“. Всички лампи светеха, вратата бе отворена, някой стоеше на прага и ги наблюдаваше, когато профучаха. Минаха твърде бързо, за да разпознае дали бе Шейн, или Майкъл, но Клеър се надяваше да е Шейн. Надяваше се, че ако нещо се случи, поне го бе зърнала преди края.
— Мислех, че отиваме в полицейския участък — прошепна Ева, докато колата минаваше през лабиринт от непознати улици.
— А не отиваме ли? — отвърна шепнешком Клеър.
— Току-що го подминахме. Предполагам, че отиваме другаде. — Ева звучеше направо изплашена, а когато Клеър се пресегна и я хвана за ръката, тя бе студена и трепереше. Държаха се за ръце, когато колата взе още няколко завоя, после намали пред някаква бариера. — О, Боже. Отиваме към площада.
— Площада?
— Площадът на Основателя. Тук е центърът на вампирите по това време на нощта. — Ева преглътна и стисна още по-силно ръката на Клеър. — Не се сещам за нещо хубаво, което това да вещае.
— Шшт — обади се тихо инспектор Хес. — Вие сте в безопасност. Повярвайте ми.
Клеър му вярваше. Но не изпитваше същото към двамата вампири инспектори, които седяха на предните седалки и очевидно командваха парада.
Бариерата се вдигна. Ханс мина с колата, после спря на един неосветен паркинг и се обърна да ги огледа. Първо Клеър, после Ева и най-после — Хес.
И Гретхен се обърна. Тя се усмихваше.
— Има нещо, което искаме да видите — каза Ханс.
Гретхен излезе от колата и отвори задната врата от страната на Ева.
— Излизай.
Те слязоха от колата в захладнялата вечер. Луната бе изгряла, хвърляше бледа жълта светлина, която не осветяваше много. Тъмнината изглеждаше непрогледна, макар че на хоризонта все още имаше някаква светлинка. Все още не бе настъпила истинска нощ…
Студена, силна ръка стисна Клеър над лакътя. Тя изненадано изпищя и чу Ева също да издава изненадан звук. Гретхен се бе промъкнала между тях и ги държеше и двете.
Ханс хвърли поглед към инспектор Хес:
— Остани при колата!
— Идвам с момичетата.
— Като добър представител на неутралните, ти изпълняваш заповеди — каза Ханс. — Освен ако не искаш да загубиш този статут — и ти, и партньорът ти. Това не е дребен инцидент. Старейшините наблюдават. Ако момичетата не създават неприятности, ще се върнат невредими, а ти оставаш тук.
Гретхен каза:
— Не, Ханс. Нека дойде. Добре ще е да присъства и той.