Оливър кимна и прекоси голямата празна стая — в нея имаше само този телевизор, който работеше без звук, и дебел кафяв плюшен килим — и отвори една двойна врата. Но не изпълняваше ролята на портиер, а продължи и влезе в следващата стая. Гретхен бутна двете момичета напред. Килимът меко проскърцваше под краката им и Клеър усети едва доловимо ухание на цветя. На рози, много рози.
Уханието изведнъж стана силно, когато влязоха в следващата стая — голяма и кръгла, навсякъде с червени плюшени завеси и с колони между тях. Един полилей хвърляше мека светлина. Килимът бе същият, но в стаята имаше мебели — столове, подредени в прави редици, на три секции, с пътеки между тях.
Само след секунда Клеър осъзна, че влиза в салон на погребална агенция. Тя спря и се спъна, когато Гретхен продължи безмилостно да я дърпа край редиците от сгъваеми столове, на които никой не седеше. Отидоха отпред, където Оливър стоеше пред една плюшена завеса.
— Сър — каза Джоу Хес, като се приближи иззад Клеър и Ева. — Аз съм инспектор Хес.
Оливър кимна.
— Знам кой си.
— Не трябва ли и други да присъстват на това? — Напрежението в гласа и тялото му предупредиха Клеър, че е много лошо, ако Оливър ги разпитва насаме.
— И други присъстват, инспектор Хес — чу се тих, хладен глас от другия край на стаята, а Клеър можеше да се закълне, че до преди секунда там нямаше никого. Тя ахна и се огледа. Там стоеше Амели, сякаш издялана от камък още преди да построят сградата около нея. И телохранителите й — или слугите й — стояха скупчени около нея. Водеше четирима. Клеър се зачуди дали това не е знак, че я очакват големи неприятности.
— И трети идва — каза Амели и се настани на стола, сякаш е златен трон.
И тя бе облечена в черно като Оливър, но нейният костюм бе елегантен, от велур, със снежнобяла риза под ушитото по поръчка сако. Тя кръстоса крака, бледи и съвършени, и сключи ръце в скута си.
Оливър не изглеждаше доволен.
— Кого чакаме? — запита той.
— Познаваш законите, Оливър, макар че предпочиташ да ги нарушаваш — натърти Амели. — Чакаме господин Морел.
Не се наложи да чакат дълго. След по-малко от минута Клеър дочу гласове в преддверието и тракане на ключове. Не бе виждала мъжа, който влезе, придружаван от двама униформени полицаи от двете му страни, но познаваше единия полицай. Ричард Морел, братът на Моника. Значи едрият оплешивяващ мъж със самодоволното изражение вероятно е баща й.
Баща й, кметът на Морганвил.
И той бе в костюм — син, на тънко райе, с широки ревери. Малко своднически вид, наистина, и панталоните бяха въздълги. Имаше твърде много пръстени по ръцете си, все златни, и се усмихваше.
— Оливър — каза той весело. Усмивката му бързо изчезна, като зърна Амели, която тихо си седеше встрани с антуража си. Лицето му доби много по-различно, почтително изражение. — Основателю!
— Кмете — кимна му тя. — Добре. Да започваме.
Гретхен пусна Клеър. Тя примигна, когато кръвообращението в изтръпналата й ръка се възстанови, и разтри мястото, където я бе стискала Гретхен. О, да, наистина ще остане синина. Тя крадешком погледна към Ева, която правеше същото. Ева изглеждаше много уплашена.
Оливър се пресегна и дръпна един скрит шнур, и тъмночервената плюшена завеса зад него се отвори.
На мраморния под лежеше тяло, около него имаше посипани наситено червени рози, а букети от рози бяха сложени и във вазите на пода. Трупът имаше посинял вид, като гума, ужасно мъртъв. Клеър усети, че я обгръща облак, ушите й забучаха, едва не се свлече, но някак си успя да не припадне.
— О, Боже! — прошепна Ева и с две ръце закри устата си.
— Това е Брандън — промълви Клеър и погледна към Оливър. — Брандън е, нали?
Това студено и побеляло лице вече не приличаше на човешко и тя не можеше да го сравни с лицето на човека вампир, от когото се страхуваше. Онзи, който я бе заплашил и преследвал до дома, който едва не ги уби с Ева.
Оливър кимна. Той дръпна покрова, който покриваше тялото на Брандън от шията надолу, и се видяха черни отворени рани. Някои от тях още пушеха. Клеър долови миризма на печено месо и коленете й поддадоха. Инспектор Хес я хвана под ръка и я задържа.
— Измъчвали са го — обясни Оливър. Звучеше равнодушно, сякаш въобще не го интересуваше. — Дълго е продължило. Някой много се е забавлявал. Сякаш лично си е отмъщавал.
Кметът Морел даде знак на сина си да се приближи. Ричард не бе толкова откачен като сестра си. Всъщност Клеър донякъде го харесваше, доколкото можеш да харесваш някой от неговото семейство, който работи за вампирите. Изглеждаше свестен.
Ричард огледа раните по тялото на Брандън. Той дори го докосна, от което на Клеър й се повдигна, само дето не повърна наистина.