— Прилича на прободна рана от някакво оръжие, право в сърцето. По всяка вероятност кол — рече Ричард и вдигна поглед към баща си. — Който го е направил, не се е шегувал. И не е по невнимание, извършено е бавно. Не знам какво са искали от него, но каквото и да е то, получили са го. Виждам белези от рани, които са се затворили, преди да умре. Поне часове са минали оттогава.
Последва тишина. Мрачна, дълбока тишина. Ричард се изправи и погледна Клеър и Ева. Дори и да ги бе познал, не се издаде.
— Тези две момичета са замесени, така ли?
— Може би — отвърна Оливър. Клеър не го видя да се движи, но изведнъж се озова пред нея, като гледаше надолу. — Може би знаят нещо. Ти не харесваше Брандън особено, нали, Клеър?
— Аз… — Не знаеше какво да каже. Не лъжи!, бе казал Хес. Вампирите да нямаха способностите на детектор на лъжата? А може би четяха мисли? — Не, не го харесвах. Но не бих искала това да се случи на никого. — Дори и на теб. Това обаче си го каза на ум.
Имаше толкова добри очи. Това му бе ужасното — топлото чувство, че може да му се довери, че трябва да му се довери, че някак го разочарова, като не…
— Недей! — каза рязко Ева и я ощипа по ръката. Клеър извика и я погледна. — Не го гледай в очите.
— Ева — въздъхна Оливър. — Много ме разочароваш. Не разбираш ли, че като покровител на Брандън е моя отговорност да разнищя тази работа? Да открия виновните. Ти не си така невежа като Клеър и знаеш какво е наказанието, ако убият някой от нас. И ти е ясно, че пред нищо няма да се спрем, за да открием истината. Ако мога да я науча от нея безболезнено, не искаш ли да го направя?
Ева не отговори. Тя гледаше съсредоточено в гърдите му.
— Мисля, че ще постъпиш, както си решил — каза мрачно. — Както вие, вампирите, винаги постъпвате. Не си ме питал, но се радвам, че Брандън е мъртъв. И се радвам, че е страдал. Колкото и да е било, не е било достатъчно.
В този момент добрият Оливър изчезна. Просто… се изпари. Клеър усети само някакво движение, нищо повече, и после го видя да държи Ева за боядисаната черна коса и да я дърпа назад болезнено.
В погледа му нямаше нищо човешко. Освен ако не смятаме истинския бушуващ гняв за човешки.
— О! — прошепна той в ухото на Ева. — Благодаря ти за казаното. Вече не трябва да съм толкова внимателен.
Детектив Хес пристъпи напред със свити юмруци, Ричард Морел го спря.
— Спокойно, Джоу — каза той. — Всичко е под контрол.
На Клеър не й изглеждаше така. Тя дишаше твърде учестено, пак бе готова да припадне и виждаше как коленете на Ева се огъват. Надвисналата заплаха в стаята, тялото на масата — всичко бе направо потресаващо.
Бащата на Шейн го е направил. На Клеър й прилоша, ужаси се още повече при тази мисъл, защото сега не трябваше да я споделя с никого.
А знаеше, че ще питат.
Оливър прошепна във врата на Ева.
— Работиш в кафене — каза той. — В Студентския град, предполагам. Странно. Не ме питаха за препоръки.
— Пусни ме! — каза тихо Ева.
— О, не мога. Тогава ще ми е по-трудно да те нараня. — Оливър се усмихна, отвори уста и кучешките му зъби се показаха — смъртоносно остри, като на змия. Те всъщност не приличаха на зъби, по-скоро бяха като излъскана кост и изглеждаха много здрави.
Той близна Ева по врата, точно там, където се усещаше пулсът й.
— О, Боже! — прошепна тя. — Моля те, недей! Моля ви, не му позволявайте!
— Задай въпрос на момичето, Оливър. Нямаме време за твоите любими занимания — нареди кметът Морел с отегчен глас, сякаш това му пречеше да върши нещо по-важно. Той огледа ноктите си и ги отри в сакото си. — Хайде да продължим по-делово.
Амели не казваше и не правеше нищо.
— Аз имам закрила — каза Ева. — Нищо не можеш да ми сториш. — Не звучеше обаче особено уверена и Клеър погледна към Амели, която седеше на предния ред и наблюдаваше внимателно сцената, сякаш бе представление в нейна чест. Изражението й бе любезно, но хладно.
Моля те, помогни, помисли си Клеър. Бледите златисти вежди на Амели леко се повдигнаха. Чуваш ли ме?
Дори да чуваше, Амели не даде знак. Седеше си спокойна като Буда.
— Нека просто кажем, че Амели и аз имаме договорка по този въпрос — каза Оливър. — И Ева, скъпа, тази договорка предвижда, че мога да използвам всякакви методи, когато преследвам хора, нарушили реда. Независимо от закрилата. Независимо от кого е осигурена тази закрила. А сега мисля, че трябва да си поговорим за тези, които нахлуха в дома ви.
— В дома ни… какво? — Ева се мъчеше да не го гледа в очите, но той бе толкова близо, че бе почти невъзможно да избегнеш погледа му. — Не знам кои бяха.