— Не знаеш ли? Сигурна ли си? — попита той. Гласът му се бе снишил до тих смъртоносен шепот и Клеър се опита да измисли какво да каже или да направи, с което да помогне на Ева. Защото Ева очевидно не бе в състояние да си помогне, а тя не можеше да стои безучастно и да гледа как я нараняват. Не можеше.
— Аз знам — каза тя и почувства как вниманието на всички се съсредоточава върху нея. Страшничко! Клеър се прокашля. — Бяха рокери.
— Рокери. — Оливър пусна косата на Ева и се обърна към Клеър. — Разбирам. Опитваш се да ми отклониш вниманието с очевидното, а това не е добра идея, Клеър. Изобщо не е добра идея. Това вече го знаем, разбираш ли? Знаем и кога са дошли в града. Дори знаем кой ги е повикал.
Клеър почувства как всичката кръв изтича от главата й. Стомахът й се преобърна и продължи да се бунтува, а Оливър се отдалечи от Ева и дръпна друг шнур.
Друга завеса се отвори, до трупа на Брандън.
Двама мъже на колене, вързани, със запушени уста. Двама ужасни вампири ги държаха. Единият от пленниците бе рокер. А другият бе Шейн.
Клеър изпищя.
8
Накрая я сложиха да седне на един стол, а Гретхен я държеше със силните си железни ръце, впити в раменете й. Клеър продължи да се бори, но страхът и шокът надделяха над гнева. А Шейн не помръдваше. Наблюдаваше я, но от превръзката на устата не можеше да каже нищо и сигурно не се съпротивляваше, защото със съпротива нямаше да спечели нищо.
Ева се обърна и зашлеви Оливър. Силна плесница, която прозвуча като изстрел в мраморната стая. Всички ахнаха изненадани.
— Кучи син! — просъска тя. — Пусни Шейн! Той няма нищо общо!
— Така ли?
Това дори не бе истински въпрос, а по-скоро категоричен отговор. По лицето на Оливър, за разлика от човешкото, не остана следа след плесницата, а тя бе доста силна. Изглеждаше така, сякаш изобщо не е усетил удара.
— Седни, Ева, докато ти разкажа подробности от доста жалкия ти живот.
Тя не седна. Оливър сложи ръка на гърдите й, точно на ключицата, и я бутна. Ева се просна на стола, като го гледаше яростно.
— Инспектор Хес — обърна се Оливър към него, — предлагам да обясниш на скъпата ми бивша служителка точно какво рискува, когато следващия път реши да ме докосне в изблика си на гняв. Или, като се замисля, когато изобщо ме докосне.
Хес се бе раздвижил, седна на стола до Ева и се наведе към нея. Той бързо и напрегнато й зашепна нещо, което Клеър не можа да долови. А Ева яростно поклати глава. Пот се стичаше от разрошената й коса и отстрани по лицето и отмиваше белия грим по пътя си.
— Така — продължи Оливър, щом Хес спря, а Ева вече седеше мирно. — Ние не сме невежи по отношение на техниката, Ева. А и телефонните услуги в района са наша собственост, особено мобилните оператори. Шейн е провел разговор от вашия дом с номер, който за наша голяма изненада, открихме, че принадлежи на телефон, който намерихме в приятеля му, господин Уолъс. — Оливър посочи към рокера. — Джипиесът е чудесно изобретение, между другото. Благодарни сме за усилената работа, която хората полагат, за да се следят един друг. Сега много по-лесно откриваме хората, отколкото в миналото.
— Шейн не е направил нищо — каза Клеър. — Моля те. Трябва да го пуснеш.
— Шейн бе открит на местопрестъплението — възрази Оливър. — При тялото на Брандън. И не мисля, че можем да твърдим, че не е бил замесен, ако е бил такъв приятел с господин Уолъс, че са си говорили по телефона.
— Не, той не…!
Оливър я зашлеви. Тя не видя как стана, просто почувства удара и пред очите й причерня. Цялото й тяло се разтърси от силното желание да отвърне на удара. Усещаше смъдящата следа от ръката му по бузата си като жигосване.
— Виждаш ли, Ева? — попита Оливър. — Око за око. Разбира се, моето тълкуване е доста по-различно от това в Светото писание.
Шейн крещеше въпреки превръзката и сега се съпротивляваше, но вампирите го притискаха на пода на колене без особени усилия. Очите на Ева бяха огромни и тъмни и Хес я притискаше на стола, докато тя се опитваше да нападне Оливър.
Недейте, помисли си Клеър обезумяла. Защото двамата й приятели току-що бяха казали на Оливър това, което искаше да знае: че ако я нарани, ще научи нещо от тях.
— Оливър — обади се Амели. Гласът й бе тих и внимателен. — Въпрос ли задаваш на децата? Или просто се забавляваш? Каза, че вече ти е известно, че момчето се е обадило на този мъж. Какво повече искаш да знаеш?
— Искам да знам къде е отишъл баща му — каза Оливър. — Един от тях знае.